Потребителите трудно могат да различат на щанда истинските сирене и кашкавал от имитиращите продукти. Те обаче могат да се ориентират по цената, както и да купуват опаковани храни от познат производител. Този съвет даде Иван Грънчаров от Асоциацията на млекопреработвателите.
„Според българското законодателство имитиращите продукти е невъзможно да се наричат млечни“, казва производителят пред Нова телевизия. Грънчаров е твърдо против присъствието на ментетата на пазара поради съдържащата се в тях палмова мазнина.
Средно годишно консумираме 58 хил. тона сирене и 34 хил. тона кашкавал. Имитиращите продукти са около 19 хил. тона. Това означава, че средно всеки българин през миналата година е изял 9 кг сирене, 5 кашкавал и почти 3 килограма имитиращи продукти.
През миналата година до трапезата ни са достигнали 25 хиляди тона сухо мляко и 12 хиляди тона палмово масло по данни на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA). Това са количествата, които мандрите у нас са внесли и използвали в производството на млечни продукти.
В страната се произвеждат около 1,1 млн. литра краве мляко годишно.
Експерти предупреждават, че надписът „растителна мазнина" на етикета най-вероятно означава хидрогенирана мазнина. В имитиращите продукти има и нишесте, използвано за втвърдяване на продукта и по-добър търговски вид. Друг проблем е, че за да достигне сиренето по-бързо до рафта, някои преработватели понякога не изчакват то да узрее.
Цената на суровото мляко е около 60 на сто в крайния продукт, казва доц. Божидар Иванов от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство.
Според преработвателите в последната година потребителското поведение се променя и хората търсят по-качествените продукти.
Иван Грънчаров очаква следващите години да има плавен ръст на цените на млечните продукти, тъй като работодатели очакват ръст на заплатите.
21:28 | 12.09.22 г.