Светът се нуждае от героите, които защитават човешките права, коментира правозащитната организация Amnesty International в своя годишен доклад. Езикът на разделението, който използват политици като новоизбрания американски президент Доналд Тръмп или турския президент Реджеп Тайип Ердоган или унгарския премиер Виктор Орбан, правят света все по-несигурно място, е записано още в анализа, публикуван на страницата на организацията.
В него се отчита ръстът на популистките движения в Европа, нарушаването на правата на хиляди граждани след серията от атентати и опита за преврат в Турция и липсата на солидарност в ЕС по отношение на бежанската вълна. В гръцките бежански лагери условията са неподходящи за живеене, но за много европейски лидери именно това трябва да обезкуражи търсещите убежище да пристигат в Европа.
Организацията отбелязва и сериите от атентати в Европа, както и въведените промени в законодателството в редица страни на континента, даващи право на властите да събират данни за своите граждани, и растящата дискриминация.
2017 година също започва с несигурност и страхове. Затова и от Amnesty посочват, че през тази година светът се нуждае от „обикновените герои“, от „смелите гласове“, които да се изправят срещу несправедливостта и репресиите.
Ясно е, че много разочаровани хора по света не търсят отговора в защита на човешките права, признават от организацията. Според тях обаче неравенството и пренебрегването лишава държавите от възможността да предложат на своите граждани икономическите, социалните и културните права, от които те се нуждаят.
Но във всеки регион по света, където официалните структури се използват за репресия, защитниците на човешките права успяват да си проправят път. В Китай например, въпреки систематичния тормоз, хората са успели да отбележат годишнината от протеста на площад „Тянънмън“. Живеещите по бреговете на Средиземно море не се съобразяват с политиката на своите правителства и спасяват бедстващите във водите бежанци.
„Никой не може да промени целия свят, но всеки може да промени своя свят“, пише още в доклада на организацията, с който се прави преглед на ситуацията за защитата на човешките права в 156 държави през 2016 година.
За България Amnesty отбелязва проблемите около защитата на правата на бежанците и непридружените деца, на ромите и жените мюсюлмани. В страната е приет и нов антитерористичен закон, даващ правото на президента да обяви извънредно положение при терористична заплаха.
При обявяването на извънредно положение обаче властите могат да забранят редица права на гражданите, без да има основание за това. Сред тях са забрана за придвижване, за организиране на срещи и демонстрации. Всеки може да се превърне в заподозрян, че подготвя терористичен акт, притесняват се в Amnesty.
Организацията цитира и забраните срещу носенето на бурки, посочвайки че само няколко жени в България изцяло забулват лицата си, но това ограничение може да постави в неравностойно положение жени от малцинствата.
Организации, защитаващи човешките права, се опасяват от ръста на ксенофобията и нетолерантността в страната, отнасящи се директно към бежанците, търсещи убежище, и мигрантите. Правителството не успя да се справи с тези настроения, а някои от политиците също използват дискриминационни тези и ксенофобия в своите публични изяви.
Amnesty отбелязва в своя доклад и т.нар. „граждански арести“ по границата на бежанци, преминаващи през границата с Турция. Според организацията по този начин се нарушават човешките права на бежанците, а властите в страната са се активизирали едва след намесата на Българския хелзински комитет.
В своя доклад за България организацията посочва още ограничения достъп на ромите до образование и здравеопазване, както и лошите битови условия на това малцинство. Ромите често се записват в училища за деца със специални потребности, институции за хора с ментални затруднения или центрове.