Съвместни проверки заради паралелния износ на лекарства започват институциите в страната. Това стана ясно след среща на Министерство на здравеопазването (МЗ), Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) и Асоциацията на чуждите фармацевтични компании у нас. Проверките ще бъдат извършвани от Националната агенция за приходите, ИАЛ и Агенция „Митници“, предава агенция "Фокус".
Целта е да се ограничи недостигът на животоспасяващи лекарства в областта на онкологията, ендокринологията и ревматологията, за което периодично предупреждават пациентски организации.
Причината за проблема е в така наречения "паралелен износ", т.е. компаниите внасят лекарства в количества, които са напълно достатъчни за български пазар, но търговците препродават част от тези количества в други страни от ЕС на по-високи цени. Процедурата е законна, но води до недостиг на лекарства.
От МЗ смятат, че с проверките ще има по-добър резултат върху ограничаването на паралелния износ, който води до дефицит на определени медикаменти.
Около 10 на сто от общия пазар е обемът на паралелния износ на медикаменти у нас, коментира Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. Той уточни, че става въпрос за 100-150 продукта.
„Ние като организация подкрепяме усилията на Министерство на здравеопазването“, посочи Денев и изрази надежда в рамките на следващите месеци усилията да се конкретизират в мерки, които сериозно да ограничат проблема с дефицита на лекарствени продукти.
Фармацевтичните компании внасят два или три пъти повече от нужните за нашия пазар, но тъй като паралелният износ е напълно законен накрая пациентите остават без медикаменти, обясни ситуацията той.
Въпреки че ИАЛ е уведомявана за паралелната търговия и прави проверки, в момента няма законов механизъм, по който да се ограничи експортът. Според директорът на Агенцията Асена Стоименова са необходими промени в тази посока.
„Докато нямаме законодателни промени, възможностите да реагираме са много ограничени и фактът, че служебното правителство, въпреки тези ограничения, направи днешната среща и проведохме днешния диалог е нещо, което заслужава адмирации“, каза тя. Стоименова още веднъж подчерта, че в моменти такива законови промени няма как да се случат, защото няма парламент.
Здравното министерство ще обмисли законодателни промени срещу паралелния износ на медикаменти
Според заместник-министъра на здравеопазването Атанас Кундурджиев в Европейския съюз (ЕС) съществува свободно движение на стоки, но то е позволено след като са задоволени потребностите в дадена държава от конкретни препарати.
"Пропорционално ще ограничим възможностите за дефицити на лекарствени продукти, които са в резултат на паралелен износ", каза Кундурджиев. "Ще направим всичко възможно българските граждани да бъдат лекувани с висококачествени лекарства и да имат достъп без затруднение да ползват тези медикаменти", каза той.
Припомняме, че текстове от Закона за лекарствата, които даваха възможност на институциите да забранят паралелната търговия, ако не са задоволени потребностите в страната, бяха обжалвани от дистрибутори и отменени. Впоследствие имаше поредица от неуспешни опити да се промени Законът за лекарствата, така че тази търговия да се ограничи.
Проблемът с паралелния износ на лекарства съществува и в други страни от ЕС, но България е атрактивен пазар заради ниските цени на лекарствата.
Вчера от Здравната каса лансираха идеята лекарствата за онкологични заболявания да минат на директно договаряне между НЗОК и дистрибуторите, което би ограничило паралелния износ. В момента се проучва дали това може да се въведе без законова промяна, само чрез Националния рамков договор.
Във връзка с дефицита на някои лекарствени продукти отворено писмо* до служебния здравен министър изпратиха Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), Българската асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ), Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФАРМА) и Българският фармацевтичен съюз (БФС). В него те потвърждават необходимостта от мерки за ограничаване на незаконната паралелна търговия с лекарства у нас.
Организациите отчитат, че ниските цени на лекарствата в България, постигнати в резултат на механизма на рефериране, са довели до огромните мащаби на тази търговия, което пък поставя в затруднено положение български пациенти със сериозни заболявания.
Компаниите изразяват безпокойство от съществуващите нелегални практики по паралелна търговия с медикаменти. А именно изкупуване на лекарствени продукти от страна на физически лица (изкупвачи) извън установения законов ред; подмяна на лекарства в оригинални опаковки; опити за изкупуване на използвани опаковки от пациенти и от аптеки, фалшифициране на опаковки и листовки и др.
Фирмите смятат, че освен законната търговия на пазара се осъществяват организирани действия по незаконна търговия с лекарства, включително зад граница. Затова призовават за съвместни проверки на Изпълнителната агенция по лекарствата и Националната агенция за приходите на лицата, извършващи в страната и през границите й търговия с лекарствени продукти.
Институциите да вземат мерки за преустановяване на незаконната търговия с лекарства, както от физически лица, които нямат разрешение за това (изкупвачи), така и от юридически лица, които без разрешение за търговия с лекарства или в нарушение на това разрешение, се включват в такава търговия, настояват фармацевтичните фирми.
Да се въведе законодателството за мониториране и реакция от страна на съответните власти в случай на установяване на дефицит или опасност от възникване на такъв за определен лекарствен продукт подобно на съществуващото в редица държави от ЕС, настояват още от индустрията. Това обаче трябва да стане при гаранции, че няма да се стигне до ненужно ограничаване на принципа на свободно движение на стоки.
Според индустрията нормативни промени могат да се обсъдят в рамките на следващото 44-то Народно събрание.