Очаква се вписването на Странджанския манов мед в регистъра за защитени храни

Очаква се тази година Странджанският манов мед да бъде регистриран като защитено наименование за произход, каза пред БТА Манол Тодоров, дългогодишен пчелар и носител на отличието "Пчелар на 2000 година".

Той е и представител на групата производители, учредили сдружение, от името на което бе подадено заявлението за вписване на защитено наименование за произход Странджански манов мед в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания.

Всичко до момента се движи по план и без проблеми по процедурата. Националната регистрация на продукта е приключила и от 10 ноември м. г. е публикувана продуктовата спецификация.

"Тъй като няма нито едно възражение, очакваме отдела по европейските схеми за качество да излезе с доклад, който да бъде предложен на министъра на земеделието и храните за подпис", посочи Тодоров. Следва включването на продукта в националния регистър и подготовка на документа за Брюксел. 

Срокът, в който Европейската комисия трябва да се произнесе, е 6-месечен. Финалът е издаването на Регламент на ЕК и публикуването му в официалния вестник на Европейския съюз.

Според дългогодишния български пчелар този процес не само ще донесе имидж на страната ни и на производителите на меда, но и ще доведе до възраждане на целия Странджански регион.

Европейският съюз предлага три вида закрила на селскостопански и хранителни продукти - защитени наименования за произход, географски указания и храни с традиционно-специфичен характер. Общото между тях е, че защитените продукти носят логото на ЕС, което означава, че са с по-специални качества, а съответно и по-скъпи, припомня БТА.

Засега България има успешно регистрирани като защитено географско указание Горнооряховски суджук и Българско розово масло. Като храни с традиционно-специфичен характер са регистрирани "Кайсерован врат Тракия", филе "Елена", "Панагюрска луканка" и роле "Трапезица". Очаква се към тях да бъде добавена и "Говежда пастърма", чиято процедура в Брюксел е към своя край.

Регистрираните в Брюксел храни носят добавена стойност за производителите и за района, в който са произведени. Засега Италия е сред първите страни по брой на регистрирани продукти. Германия също има водеща позиция в тази област, въпреки че там процедурата за регистриране е най-тежка и най-продължителна.

Странджански манов мед се добива в пчелини, разположени в дъбовите гори на Странджа планина и задължително в очертания географски район през юни, юли и август. Той се произвежда в общините: Созопол, Приморско, Царево, Малко Търново и Средец. Медът е смолисто червен на цвят, с дървесно-карамелени нотки, гъста консистенция. Любопитното е, че не се произвежда от пчелен прашец. Пчелите са се адаптирали към голямата гъстота на горите в Странджа, обяснява Момчил Тодоров.

Той подчертава, че освен биологично чист мановият мед е с ниско участие на полен и с разнообразен ботанически произход. Най-ценното му качество обаче е неговата електропроводимост и съдържанието на минерали в големи количества. Пчеларите твърдят, че странджанският манов мед се смята за противоанемично средство и е много полезен за профилактика на заболявания като тези на черния дроб и на дихателните пътища.

Момчил Тодоров отбеляза, че реколтата от манов мед е била добра миналата година - добити са по 12-15 кг на кошер.

По думите му странджанският манов мед е един от най-скъпите не само в България, но и в другите европейски страни. На дребно върви по около 12 лв. за 750 гр., съответно 15-16 лв. за килограм манов мед.

От новата Национална програма за пчеларство - 2017 - 2020 г. пчеларите ще поискат подкрепа за пчелните семейства и заплащане на екосистемните услуги, каза още Манол Тодоров. Причината - застрашени са пчелите-опрашители.