Качеството на въздуха в България буди сериозна загриженост, това се казва в доклада на Европейската комисия за опазването на околната среда в Общността. „Измерванията показват, че българските граждани в рамките на цялата страна дишат въздух, който се смята за вреден за здравето“, пише ЕК в документа.
Според експертите това има значителни икономически последици за производителността на труда и системата на здравеопазването.
Заключенията на Брюксел са, че законодателството у нас като цяло отразява европейските екологични изисквания, но все още има големи предизвикателства относно тяхното прилагане.
По отношение на качеството на въздуха от ЕК посочват, че има значително намаление на емисиите на няколко замърсителя в периода 1990 – 2014 година – серни оксиди, азотни оксиди, органични съединения и амоняк. В същото време през 2013 година 15 хил. души у нас са починали в резултат на лошото качество на атмосферния въздух. Основната част от тях – 13,7 хил., от повишената концентрация на фините прахови частици (ФПЧ). България е с най-високите концентрации на PM25 в градска среда в ЕС и с една от най-високите концентрации на PM 10.
В препоръките на ЕК за намаляването на концентрацията на фините частици е записано да бъдат намалени емисиите, свързани с производството на електроенергия и топлинна енергия с твърди горива, транспорта и селското стопанство.
В доклада си от ЕК посочват, че България все още е с едно от най-високите за ЕС равнища на депониране на битовите отпадъци (74% през 2014 г., спрямо 28% средно за ЕС). Според оценката на Брюксел изпълнението на съществуващото законодателство в областта на отпадъците може да създаде повече от 14 хил. работни места и да увеличи годишния оборот в сектора с над 1,5 млрд. евро.
Затова и насоките на ЕК в тази област са фокусът да бъде насочен към разделното събиране на отпадъци, за да се увеличи равнището на рециклиране и на компостиране. От Брюксел препоръчват още и да се избягва излишното изграждане на инфраструктура за третиране на отпадъци и да се привличат инвестиции, включително и от европейските фондове в сферата.
По отношение на качеството на водите от ЕК отчитат, че плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) имат значителни слабости, които показват пропуски в системата за монитиринг, оценката на натиска и методите за класификация на състоянието на водните обекти. Съгласно тези плановете 47,2% от естествените повърхностни водни обекти са с добро или високо екологично състояние.
Питейната вода постига много високи нива на съответствие – 99-100% за микробиологичните, химичните и индикаторните параметри, определени от Директивата за питейна вода. Високо е качеството на водите за къпане – 96,8% покриват критериите, макар и да има известен спад на водите с отлично качество до 71,3%.
За морските води от Брюксел обръщат внимание на драстичното намаляване на рибните запаси в Черно море в последните три десетилетия – търговският улов е спаднал от 26 вида до само 6. „Това влошаване е в резултат на еутрофикацията, навлизането на инвазивни видове и прекомерния риболов“, заключават още Комисията.
Облагането на замърсяването и използването на ресурсите може да генерира по-високи приходи и да донесе важни социални и екологични ползи, посочват от ЕК. Според доклада през 2014 година приходите от екологични данъци в България вече достигат 2,73% от брутния вътрешен продукт (БВП) при 2,46% средно за ЕС. Върховите приходи от екоданъци в страната са регистрирани през 2008 година – 3,27% от БВП.
Енергийните данъци у нас се определят като много над средното за ЕС – 2,38% от БВП при 1,88% средно за общността- В същото време ставката на косвения данък върху енергията остава най-ниската в ЕС – 104,18, спрямо средно 233,74 допълват още от Брюксел.
09:21 | 14.09.22 г.