Ограничен напредък в борбата с корупцията и някои стъпки напред по отношение на съдебната реформа - това констатира Европейската комисия (ЕК) в най-новия доклад по Механизма за сътрудничество и проверка, публикуван днес.
В документа се посочва, че „схемите на организираната престъпност“ вече се разкъсват, но страната трябва да покаже капацитета на своите правоприлагащи органи за борба с този проблем, както и да се стигне до повече осъдителни присъди.
ЕК препоръчва на България създаването на механизми, които да показват напредъка по отношение на съдебната реформа, на борбата с корупцията и с организираната престъпност, записано е още в тазгодишния доклад. По отношение на важния въпрос за отпадането на Механизма на този етап Комисията все още не може да заключи, че показателите са изпълнени в задоволителна степен и да препоръча прекратяване на мониторинга. Това обаче може да стане, ако се съобразим с препоръките на ЕК в трите области.
Документът прави не само оценка доколко са изпълнени препоръките на Брюксел през 2016 г., а и цялостен анализ на 10-те години на действие на механизма. Според оценката през последните години институциите у нас полагат значителни усилия, особено в съдебната власт. В началото на прилагането на механизма от Брюксел са отчитали по-бавен напредък от очакваното и дори нежелание за изпълнение на записаните препоръки.
През 2017 г. от ЕК очакват да видят гаранции за прозрачен избор на членовете на Висшия съдебен съвет, както и при назначението на нов председател на Върховния административен съд. Трябват ни и промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс, които да подобрят нормативната уредба за наказателното преследване на корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност.
Като цяло в съдебната система реформата трябва да продължи и да бъде създаден механизъм, който да отчита изпълнението на стратегията за промяна в тази област. Брюксел препоръчва и да се помисли за натовареността на съдилищата и въвеждането на електронно правосъдие.
ЕК още очаква ефективен орган за борба с корупцията и осъдителни дела. Трябва да има механизъм, който да отчита напредъка по дела, свързани с корупцията по високите етажи на властта, вижда се от препоръките. По отношение на корупцията на местно равнище очакванията на ЕК са да въведем външен контрол върху предварителните проверки на процедурите за обществени поръчки и мерки срещу корупция във високорисковите сектори на държавната администрация.
В борбата с организираната престъпност комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество трябва да продължи да работи независимо и прозрачно.
Ето и какви са основните наблюдения на Брюксел за действията в основните области по доклада
В борбата с корупцията България записва слаби резултати – делата с осъдителни присъди в тази област са много малко, а възприятията за корупция – на най-високо равнище в ЕС. Напредъкът в тази сфера е ограничен и има сериозни предизвикателства и по отношение на институционалната рамка, и по отношение на постигането на трайни резултати.
Брюксел отбелязва и липсата на съгласие в Народното събрание за Закона за борба с корупцията и допълва, че борбата с този проблем продължава да бъде „разпокъсана“ и до голяма степен неефективна. Правителството през 2015 г. е направило важен анализ на проблемите в сферата, но изпълнението на стратегията за борба с корупцията, част от която е и анализът на проблемите, така и не се изпълнява.
По отношение на съдебната реформа ЕК отбелязва промените в Конституцията, които страната е направила през последните години и които реално помагат за по-доброто функциониране на Висшия съдебен съвет. През 2016 г. страната създаде Инспекторат към ВСС, който трябваше да доведе до укрепване на етичните стандарти на магистратите.
05:16 | 13.09.22 г.