Потребителските спорове да се разрешават извън арбитражните съдилища, реши окончателно парламентът с приетите на второ четене промени в Гражданския процесуален кодекс, предава БТА.
Така предварителните арбитражни клаузи в договорите на потребителите с различни компании ще се считат за нищожни.
Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, решиха депутатите. Извън това спорът може да бъде възложен за решаване от арбитражен съд, когато едната страна е потребител и има такава договореност между спорещите, но след възникването на спора.
Всички започнали арбитражни производства преди приемането на законовите промени ще продължат по стария ред, освен в случаите, когато споровете са прогласени за неарбитрируеми.
Промените дават възможност на арбитража да има седалище в чужбина, ако една от страните има обичайно местопребиваване зад граница.
В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на Закона за правната помощ.
Парламентът предвиди възможност съдът да откаже издаването на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на Закона за международния търговски арбитраж решения.
Всеки арбитражен съд води архив, в който се съхраняват приключените дела в продължение на 10 години от завършване на производството, решиха още депутатите. След изтичането му се съхраняват само решенията и мотивите към тях, както и сключените спогодби.
Министърът на правосъдието упражнява контрол за спазването на този закон от арбитражни съдилища и от арбитрите чрез Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт.
Според новите текстове в ГПК размерът на присъденото възнаграждение за услуги на адвокат не може да нахвърля сумата, присъдена от съда за погасяване. Инициативата за тази поправка дойде от омбудсмана Мая Манолова. След като стана обществен защитник, тя поде битка с монополистите, припомня Dnes.bg.
Преди време Манолова представи статистика, от която е видно, че за миналата година само от съдебните такси "Топлофикация София" е прибрала близо 15 млн. лева от 21 766 столичани. Тя показа и нагледно как дълг от 100 лева, след начисляването на такси и лихви, нараства до 1 483 лева.
Манолова обясни, че при започнато производство на потребителя се начислява 300 лева такса за юрисконсулт, последвани от още 350 лева за съдебен изпълнител. Така ТЕЦ-София е поискала от потребителите си 9,7 млн. лв. лева за услуга, която не предоставя. По думите й дружествата са си създали практика да не информират клиентите си за текущи задължения, за да може да бъде образувано производство.
Гражданите отбелязаха една много важна победа срещу монополите, колекторите и частните арбитражни съдилища, заяви в Народното събрание омбудсманът Мая Манолова. От следващата седмица, след обнародването на промените в Държавен вестник, всички български граждани, които получат съобщения за това, че са съдени от арбитражен съд, спокойно могат да ги хвърлят в кошчето, коментира омбудсманът, цитирана от пресцентъра на институцията.
По думите й това е „исторически успех за 11-годишната история на институцията омбудсман“. Манолова определи днешното решение на парламента като победа на гражданите срещу монополите, колекторите и частните арбитражни съдилища.
Вижте още във видеото на Bulgaria ON AIR:
13:43 | 14.09.22 г.