К. Райчева: Все повече хора използват платформи за онлайн разплащания

Красимира Райчева е мениджър на Visa за България и ръководи въвеждането на иновативните продукти на компанията в страната. Тя работи за Visa от края на 2004 г., а преди това е ръководила проекти на IBM в банковия сектор. 

Г-жо Райчева, какви са изводите от последното проучване на Visa за онлайн разплащанията?

- Нека първо уточним, че проучването е направено в 10-те най-големи града на страната - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Велико Търново, Добрич, Шумен, Сливен и обхваща население между 18 и 55-годишна възраст, пазарували стоки и услуги онлайн през последните три месеца.  Едно от основните заключения е, че все повече хора се отказват от услугата наложен платеж, когато пазаруват през глобалната мрежа. Този вид плащане вече е предпочитан само от 38% от респондентите в прочуването ни. Според нашите данни, около 22% от българите предпочитат да плащат онлайн с дебитна карта, а около 8% с кредитна карта. Осем процента са и хората, които използват платформи за електронни разплащания. Отчитаме ръст на потребителите, които плащат покупките си изцяло онлайн.

Другата важна тенденция, която забелязахме, е, че потребителите напускат сайта, ако не могат да платят онлайн. Промяната в потребителските навици доведе до това, че над 20% от анкетираните биха отказали да направят покупка, ако търговецът не приема онлайн разплащания.

Един на всеки трима от анкетираните обяви, че ще купи и плати през глобалната мрежа подаръците за Коледа. Това не е изненадващо, защото пести време, средства, не се съобразяваш с работно време на магазините или своето и можеш да избираш спокойно.

Има ли ръст на покупките през глобалната мрежа около големи празници, сега наближава Коледа? - Когато се пазарува онлайн, се предвижда определен период, в който да пристигне стоката. Нека не забравяме, че тези артикули обикновено са в складове, от които трябва да бъдат доставени, а това отнема време. Данните за коледните покупки обхващат и ноември, т.е. ръстът на продажбите започва още тогава, а не през декември. Очаква се през празниците онлайн продажбите да нараснат с около 29% спрямо миналата година по това време.

Какво най-много се купува онлайн, от какви възрастови групи? - Най-често българските потребители предпочитат да пазаруват онлайн дрехи и обувки (64%), технологични продукти (39%) и книги (21%). Около 40% от анкетираните са заявили, че правят и резервациите си за почивка през глобалната мрежа.

Също така има определени групи стоки и услуги, за които хората предпочитат да плащат само онлайн. В тези категории попадат самолетните билети, почивките и ваучерите за различи козметични продукти и битови услуги.  Оказва се, че мъжете пазаруват повече онлайн (43%), отколкото жените (39%). Най-често българките пазаруват облекло (67%), докато 75% от силния пол, когато пазаруват през глобалната мрежа, купуват технологични продукти.

Има ли значение какъв е образователният ценз на потребителите? - Мисля, че не е чак толкова важно образованието, колкото навиците на човек. А навиците са свързани с информираността, а не толкова с образователния ценз. Иначе, да, логиката е вярна – обикновено по-образованите хора се стремят да се информират от различни източници и са по-отворени към новите технологии. Но не е задължително един човек без образование да не е информиран.

Има ли тенденция към увеличаване на хората, които ползват онлайн платформи за разплащане? - Да, определено отчитаме ръст в използването на платформи за онлайн разплащания. Вече имате избор дали да си платите данъците онлайн, през сайта на дадена община или през другите платформи за плащания на всички видове сметки, вместо да се редите по опашки например. От миналата година имаме ръст от 2 процентни пункта – от 6% на 8%.

Много често хората избягват да плащат по интернет защото ги е страх, че ще станат обект на хакерски атаки, че ще бъдат източени картите им и т.н. Как се развива Visa в тази насока? Стана ли по-сигурно да плащаме покупките си през глобалната мрежа? - Клиентите трябва да знаят, че когато изпълняват стриктно изискванията за сигурност на банките по отношение на онлайн разплащанията, те са защитени. Това е много важно да се знае. Ние работим с усилено с банките за да се осигури необходимата сигурност на онлайн разплащанията. Ако трябва да навлезем в малко технически подробности говоря за стандарта Verified by VISA. Отделно сега въвеждаме и по-високо ниво на сигурност -  Verified by VISA 2. Тук става дума за система, чрез която оценяваме риска от измама в реално време (Real Time Scoring). Наблюдава се например от къде пазарувате, дали телефонът ви (ако плащате през него) и клиентът (търговецът), от който пазарувате, са на едно и също място. Има много начини, с които да противодействаме на измами и тясно си сътрудничим с банките, които са издатели на картите и които обслужват плащанията към търговците. Това, което клиентът трябва да знае е, че ако спазва всички изисквания той ще бъде защитен. Затова е много важно потребителите да имат хигиена на онлайн разплащанията. Имам предвид да не си запазват пароли, да не се запазват PIN кодове, да не се дава картата на други лица, да не се вижда т. нар. CVV код. Клиентът разполага и с опции за въвеждане на допълнителна динамична парола. Всичко е в ръцете на клиента, ако той не се държи на необходимото ниво, никой не може да го защити. Това е все едно да си оставиш портфейла, пълен с пари в брой, на улицата – разбира се, че някой ще ти го вземе.

Наскоро излезе проучване на Visa за мобилните разплащания в Европа. Имате ли данни как се развива това в България, какви хора го използват, какво плащат през телефона си? Какви са очакванията ви за развитието на този сегмент през следващите години? - Българският потребител е отворен към технологиите. Това, което отчитаме като предизвикателство, е да намалеят плащанията в кеш, т.е. да не ходите до банкомата да теглите заплатата си и след това да влезете в супермаркета да напазарувате. Все повече хора започват да разбират, че това е едно скъпо удоволствие. Все повече хора предпочитат безконтактните разплащания. От януари 2016 г. всички терминали, които българските банки инсталират са вече задължително безконтактни. В България миграцията на инфраструктурата към безконтактни терминали протече успешно и през юли 2016 г. тя съставляваха 43% от общия брой POS терминали.

Секторите, в които безконтактните разплащания в България навлизат най-бързо, са търговията с хранителни стоки, телекомуникационните услуги, продажбата на горива, веригите за бързо хранене, фармацевтичните услуги и забавленията.