По Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” от началото на 2017 г. ще бъде осигурено финансиране между 100 и 200 хил. лева, за да могат три дни в седмицата учениците да работят срещу заплащане и два дни да учат. С проекта се слага началото на проекта на българския вариант на дуално обучение (обучение чрез работа), което е заимствано от европейски образец.
Това заяви вицепремиерът и министърът на образованието и науката в оставка Меглена Кунева, която участва в инициатива за насърчаване на младежката заетост в частния сектор в Европа „Алианс за младежта“.
„Трудно се променя номенклатурата на специалностите, а в малките населени места не успяваме да осигурим индивидуални работни места за производствена практика на учениците", посочи проблемите пред развитието на професионалното образование министърът.
Тя призна, че все още не е осъществена националната програма за общежитията, която може да реши проблемите в малките населени места - в планински райони например, където децата не могат да пътуват до училището.
Според Кунева недостатъците пред сегашния вид на образованието са много и все по-малък е интересът към професионалните училища.
Тя даде за пример материалната база в училаща с аграрен профил, където не достигат средства за нови уреди и машини, докато в селското стопанство се използват трактори, които се управляват като Боинг.
„В малките населени места няма фирми, които да се съгласят да приемат и да осигурят работна среда за обучаващи се ученици. В същото време учебни центрове предлагат курсове, в които отделни специалности се придобиват вместо за три или четири години, за няколко месеца", заяви министърът.
По думите й с промяната в Закона за професионалното образование са направени две важни положителни стъпки, а именно: олекотяване на държавните зрелостни изпити и увеличаване на часовете по практика за сметка на теорията.
„С оглед на съвременните реалности, професионалните училища трябва да са максимално гъвкави и адаптивни към средата, в която се конкурират с профилираните гимназии, главно езиковите, които са най-предпочитани от деца и родители. Трябва да се търсят дългосрочни партньорства с фирмите, да кандидатстват по проекти за обновяване на материалната база, да предлагат по-привлекателни специалности и съвместими учебни планове, да се съобразяват с пазара и да рекламират по-агресивно своя продукт", препоръча Кунева.
Тя е на мнение, че има парадокс - има безработица, бизнесът се задъхва заради дефицит на кадри, а в същото време професионалните училища се опразват за сметка на езиковите.
„Системата обаче не може да се регулира със санкциониращи административни мерки, а с добро менажиране, с повече учебни практики, с покачване престижа на търсените професии и тясна връзка с бизнеса и неговите реални потребности“, категорична е Меглена Кунева.
Вицепремиерът съобщи, че през 2017 г. ще се даде тласък на професионалното обучение, защото за последен път ще има прием и след седми, и след осми клас.
„Бизнесът трябва да осъзнае, че няма как да получи напълно готови кадри от училищата, а трябва да участва дейно в процесите на придобиване на професионални умения у подрастващите и да съумее да ги задържи в България“, допълни министърът.
Инициативата „Алианс за младежта“ създава повече възможности на младите хора за професионален опит и стаж. В България тя се подкрепя от 30 международни и локални компании, сред които водеща е "Нестле България", която е сред големите инвеститори у нас.
Емануел Артур, изпълнителен директор на компанията, посочи добри примери за сътрудничество и се похвали, че млади хора при тях са постъпили на работа направо от училищната скамейка.
Проект „Домино “ е пример за преминаване към дуално образование", заяви посланикът на Конфедерация Щвейцария в България Н. Пр. Денис Кнюбел и посочи „Нестле“ като един от партньорите, където практиката е станала част от учебната програма.