Очакваната политическа нестабилност през 2017 г. и сложната международна обстановка са основните рискове, които могат да повлияят на развитието на българската икономика през 2017 г., смятат от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Днес организацията отбелязва 20 години от създаването си.
Възможно е тези фактори да коригират в посока надолу очаквания ръст на БВП на България, например ако поръчките за експортните предприятия намалеят според Васил Велев, председател на УС на АИКБ. Като друг негативен фактор той посочи промените в Кодекса на труда за официалните празници и отработването им, според които по думите му работните дни стават с три по-малко.
Васил Велев посочи, че работодателската организация очаква БВП на България да се увеличи с 2,6 – 2,8% през 2017 г.
В анкета на Асоциацията 53% от запитаните компании смятат, че няма да имат изменение в продажбите през следващата година. 34% очакват ръст, а 13 на сто по-малко продажби. „Можем да очакваме средно 3 – 4% ръст на продажбите“, каза Велев.
Според анкетата 41% от запитаните очакват по-добър финансов резултат, 38% не предвиждат изменение, а останалите се опасяват от влошаване.
66% от анкетираните няма да променят броя на служителите си, 22% ще наемат още хора, а останалите готвят съкращения.
Почти 47% няма да променят заплатите догодина, а приблизително 53% ще ги увеличават. Под 0,5% от запитаните ще намаляват възнагражденията. Васил Велев коментира, че догодина може да се очаква ръст на заплатите с 5 – 7% заради недостига на работна ръка, а не заради нарасналата производителност.
Според анкетата 61% от работодателите не очакват промяна в размера на износа. 19 на сто планират ръст, а останалите - намаление.
50 на сто от анкетираните са за запазването на минималния осигурителен доход на 2600 лв.
От запитаните 47% ще увеличават инвестициите, 38 на сто няма да ги променят, а останалите ще ги намалят.
34% от участниците в анкетата планират ръст на кредитите, 6 на сто – ръст на депозитите.
На въпрос каква трябва да бъде минималната работна заплата половината запитани са отговорили, че тя трябва да е 420 лв., 6 на сто – под 420 лв., 31% - над 460 лв., а 13 на сто са посочили 460 лв. Затова работодателската организация смята, че минималното възнаграждение трябва да се договаря по икономически дейности.
Работодателите поискаха проблемите в образованието да се решат със стипендии с ангажимент за последваща реализация, облекчен внос на специалисти, ограничаване на административната намеса на пазара на труда, справедливо определяне на такса „битови отпадъци“.
Те настояват още за развитие на капиталови пазар, листване на държавни дружества, ограничаване на свръхрегулациите. Васил Велев се обяви категорично против идеята за създаване на „Суперфонд - ТКЗС“, „в който насила да бъдат колективизирани акционери без тяхното знание“.
АИКБ се обяви за промени в Търговския закон с цел ограничаване на кражбите на фирми, промени в Кодекса на труда за по-малко намеса на държавата на пазара, стопиране на промените в Закона за адвокатурата, ускорена работа по оперативните програми.
Васил Велев изказа и резерви по намеренията на политиците да променят законодателството след референдума.
Кънчо Стойчев, зам.-председател на УС на АИКБ и председател на Съюз „Произведено в България“, поиска със закон за мълчаливото съгласие „с един замах“ да се намали бюрокрацията.
Заместник-председателят на Асоциацията Румен Радев смята, че в сектор енергетика са направени положителни стъпки – например енергийната борса е заработила, а КЕВР по негова оценка вече прави по-задълбочени анализи.
Той изтъкна обаче, че до днес компаниите от електроинтензивната индустрия все още не са получили компенсации за периода 1 август 2015 – 30 юни 2016 г.
20:39 | 11.09.22 г.