Над 80% от работодателите от пет сектора изпитват трудности с набирането на персонал. Това е изводът от проучване на Института за изследване на обществата и знанието към БАН, направено през лятото на 2016 г. по проект "Преговаряй", финансиран по европрограмата Хоризонт 2020.
Това съобщи на форум за пазара на труда и образованието Румяна Стоилова, директор на Института, предаде БТА.
Проучването е направено за търсенето в IT сектора, в банковия сектор, сред медицинските сестри, сервитьорите и маханиците. Обхванати са професии, които изискват различно образование с цел по-голяма представителност на нагласите на работодателите и на търсещите работа, каза Стоилова.
За България в онлайн анкетата в изследването са включени 520 работодатели.
Фокусът на проучването е за нагласите на работодателите, направени са и интервюта с млади хора, за да се намери пресечната точка между очакванията на бизнеса и представите на работниците.
Стоилова посочи, че в банковия сектор 70% от работодателите изпитват недостиг на специалисти, най-висок е недостигът в IT сектора и в туризма - над 90%.
При кандидатстване за работа бизнесът оценява като неблагоприятни сигнали предходен опит с продължителни периоди на безработица, както и честата смяна на работните места, което обаче не кореспондира с нагласите на самите млади хора в интервютата, които възприемат смяната на работа като проява на любопитство.
От бизнеса се цени най-много умението за работа в екип, подходящото образование и способността да се учи през целия живот. Умението да се учи се проявява най-дълго при продължителна работа на едно място и затова се гледа негативно на младите хора, които често сменят работата си, коментира Стоилова.
Между 20 и 30% биха се поколебали да назначат човек от различен етнос, което според Стоилова е противоречие - от една страна, няма работници, от друга има предразсъдъци към хората с различен етнос.
Работодателите често отказват работа и на майки с деца. За майките трябва да се мислят форми на гъвкава заетост. Такава дискриминация в Норвегия няма, допълни експертът. Тя призова и бащите да се ползват от отпуск за гледане на деца. От заетостта често се изключват и хора на 40 плюс, което по думите на Стоилова е абсурдно, тъй като те са все още в активна възраст и могат да повишават своята квалификация при подходящо допълнително обучение.
Липсата на опит в България не е сред трите най-важни пречки за намиране на кандидати за работа, за разлика от Гърция, където това е на първо място, но в интервютата на младите хора липсата на опит се потвърждава като пречка, по-скоро като субективно тяхно усещане.
Характерно за пазара на труда в България е работата под придобитата квалификация - висшисти работят на места за среднисти, среднисти на такива за основно образование и за хората с основно или без образование работа липсва, констатира Румяна Стоилова.
Ефектът на ниското образование у нас е много силен, обобщи Стоилова.
Най-ниското образование, което се изисква за механици или сервитьори, е професионално или средно образование, сочат анализите на експертите.
В същото време от IT-сектора са по-склонни да нямат изискване за степен на образование, а да обучат сами служителите си чрез допълнителни обучения и академии, стига те да имат желанието да останат по-дълго време на едно и също работно място. Бизнесът в този сектор дори оценява честата смяна на работно място като по-негативен сигнал от продължителната безработица.
Големият проблем на пазара на труда и обществото ни е фрагментацията - на хора с ниско образование и такива, които притежават висока квалификация и се борят за по-добри места, каза експертът.
На пазара на труда в България в последните няколко месеца има изключително позитивни тенденции - за пръв път от 11 години насам имаме постоянен темп на спад на безработицата - тя е 7,7 на сто при средноевропейско ниво 8 на сто, което се дължи на икономическото съживяване и на ефекта от инвестициите в знание, труд, квалификация на персонала, каза социалният министър в оставка Зорница Русинова.
Предизвикателство пред нас са младежката безработица и най-вече младежите извън образование и заетост, затова връзката между образование и пазар на труда е във фокуса на общите ни усилия, подчерта Русинова.
При проблемите на пазара на труда няма някой безгрешен, който да хвърли камък - нито образованието отговаря на очакванията на бизнеса, нито бизнесът се размърдва, за да заяви какво иска да знаят неговите работници, а в същото време технологиите се движат със светлинна скорост, каза директорът на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков.
Ако от бизнеса нямат потенциала да заявят какво искат, много скоро ще станат безработни като част от работниците, заяви Нейков.
Според него кризата е показала един български феномен - голяма част от работодателите са се отказали от инвестиция в безопасността на труда и в квалификация на хората. Онези, които разбраха, че изходът е в квалификацията, успяха и вече произвеждат повече отпреди кризата, допълни Нейков.
По думите на президента на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов най-тежкият удар на средното и висшето образование в България е нанесено от комерсиализацията му - въвеждането на принципа "парите следват ученика" и липсата на конкуренция при влизането в университетите.
Традиционно българските родители обгрижват децата си добре, инвестират в образование и смятат, че трябва да са им ментори някъде докато навършат 40 години, коментира Йорг Шенг, съветник в посолството на Германия в София.
Той посочи, че трябва да се отговори на въпроса кое е първото - образованието или пазара на труда, защото има две тези - незаети работни места заради липсата на образование или изтичането на мозъци ще намалее, ако работодателите си сверят часовниците с повишения стандарт на живот.
15:59 | 13.09.22 г.