Промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които трябваше да въведат по-строги регулации в дейността на пенсионно-осигурителните дружества, не срещнаха подкрепа в парламента. Гласовете на ГЕРБ и Реформаторския блок (РБ) не достигнаха, за да приеме Комисията по бюджет и финанси на първо четене законопроекта, предложен от Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор (КФН).
Какво предвиждаха промените
През май тази година финансовото министерство предложи обширен проект за затягане на контрола върху управлението и инвестициите на фондовете. Той обаче така и не стигна до Министерски съвет, след като предизвика вълна от недоволства от страна на пенсионния бранш и Владислав Горанов реши да оттегли идеите си за изплащане на втората пенсия. Още тогава обаче министърът каза, че разпоредбите за засилването на контрола ще бъдат придвижени към парламента.
Планирано бе да се въведат ограничения за инвестиране в свързани лица, което бе и една от основните забележки на Европейската комисия. Идеята е парите на осигурените да не бъдат влагани във финансови инструменти или активи на компании от групата на пенсионното дружество. Средства на пенсионните фондове няма да могат и да се държат на влог в банка, която е свързано лице с въпросния фонд.
Предвиждаше се и ограничение за инвестиране в една група до 10% от активите на пенсионните фондове. Проектът предвиждаше и промени, целящи подобряване на корпоративното управление на пенсионноосигурителните дружеств (ПОД), като са осъвременени и оптимизирани изискванията към членовете на управителните и контролни органи на дружествата, включително посредством възприемането на изисквания от директивата „Платежоспособност II“.
Най-съществени обаче бяха нововъведенията, изискващи подходяща професионална квалификация и опит и добра репутация, като по този начин се обезпечава наличието на необходимите знания и умения у членовете на управителните и контролни органи на дружествата.
Друг нов момент в уредбата е участието на независими членове в състава на съвета на директорите или на надзорния съвет, посредством което вносителите смятат, че ще се осигури независима гледна точка и допълнителен професионален капацитет в ръководството на дружествата. Законопроектът въвежда одобрителен режим за членовете на управителните и контролни органи на дружествата относно заемането на длъжността в конкретно ПОД с цел изключване на възможността до управлението на дружеството да бъде допуснато лице, което не отговаря на предвидените в закона изисквания и не е подходящо да осъществява функции с изключително обществено значение.
Съгласно проекта пенсионноосигурителното дружество ще е длъжно да изгради ефективна система за управление на риска, както и система за вътрешен контрол, която да гарантира спазването на нормативната уредба, вътрешните документи, сключените договори и принципите за икономичност, ефикасност и ефективност на осъществяваните дейности. Това предложение също е във връзка с НПР 2016 г.
В законопроекта се предлага задължение за банката попечител да упражнява контрол относно оценяването на активите на всеки пенсионен фонд, което отново е изискване на НПР. В законопроекта е записано още, че спестяванията на българина за втора и трета пенсия в частните фондове занапред няма да могат да се инвестират в имоти, а вече направените инвестиции в тях ще трябва да продадат в 10-годишен срок от обнародването на промените (ако изобщо бъдат приети).
19:26 | 10.09.22 г.