След приемането на оставката на второто правителство на Бойко Борисов Investor.bg поглежда назад към продължилото малко повече от 2 години негово управление, за да обобщи успехите и провалите му по сектори. В първата част се фокусирахме върху енергетиката и строителството, а във втората ще разгледаме резултатите в здравеопазването, земеделието и екологията.
Заявката за здравна реформа на Москов приключи
С оставката на втория кабинет на Бойко Борисов здравната реформа на министър Петър Москов приключи. Или по-точно слага се точка на опита за реформа.
За последните две години от мандата си като министър Москов успя да събере повече негативи с работата си, отколкото позитиви. Две години по-късно след амбициозно поставени цели здравният министър от Реформаторския блок не успя да осъществи приемственост в политиките, да постигне съгласие между лекари, експерти и изпълнители в може би най-чувствителния сектор, засягащ здравето на хората.
След множеството заявки за реформи в началото на мандата към днешна дата се виждат скромни резултати. Никой не вижда подобряване на достъпа до медицински услуги, нито подобряване на ефективността от харченето на финансовия ресурс, който нараства с всяка изминала година.
Така наречената здравна реформа „Москов“ може да се обобщи като поредица от административни мерки (повечето от които представени в последната минута), търсещи единствено фискалния ефект.
На практика бяха „пипнати“ всички основани здравни закони, без обаче да се осмислят здравни политики, които действително биха довели до по-добър достъп до лечение, по-качествена медицинска грижа, по-голяма удовлетвореност и от пациенти, и от лекари, а и от управляващи. Две години по-късно и няколкостотин милиона лева повече в сметката на Националната здравноосигурителна каса резултатите не се виждат и не се усещат по здравния статус на нацията.
Накратко идеите на здравното министерство с ръководител Петър Москов се свързват с намерението за въвеждане на два здравни пакета – основен и допълнителен, лимити за медицинските дейности чрез фиксирани бюджети за болниците, въвеждането на пръстов идентификатор за вход в болница, одържавяването на здравния фонд, листи на чакащи за лечение в болница. По отношение на лекарствената политика идеите на Москов за отстъпки от страна на фармацевтичната индустрия, фиксиран таван на доплащане за лекарства и други също бяха посрещнати болезнено.
Най-много критики през последната година събра предложението за разделянето на здравните пакети на основен и допълнителен. Това беше ключова част от предлаганата от Москов промяна в здравеопазването. Идеята беше в основния пакет да влязат тежките и социално значими заболявания, които изискват незабавен прием в болница, а в допълнителния – състоянията, които позволяват планов прием в болница, което предпоставя формиране на листи на чакащите пациенти.
Разделянето на медицинската помощ на два пакета от самото си зараждане беше атакувано на практика от всички. Въпреки острите критики, решението на Конституционния съд и всички брожения Москов не се отказа от идеята си и я смекчи до възможност да бъде приета. В крайна сметка около 200 клинични пътеки влязоха в основния пакет, а 60 – в основния и в допълнителния. Едва три клинични пътеки останаха изцяло в допълнителния пакет, което накара мнозина да се запитат какъв е смисълът от това делене. На лекарите бе приписано да преценяват според тежестта на състоянието дали пациентът веднага да бъде приет в болница, или да препоръча планов прием, който може да бъде отложен с до два месеца.
Приемането на Националната здравна карта, предложена от Москов, също не мина лесно. На практика тя ограничава разкриването на болници по места чрез критерии, предложени от неговата администрация. Погледнато от позицията на министъра мярката спира роенето на болници, но от друга страна ограничава достъпа до здравна помощ.
Ред негативни оценки събра и въвеждането на лимитите за болниците, както и разпоредбата да не се плаща извършената от лечебните заведения надлимитна дейност. Последва скандалният пръстов идентификатор за влизане в болница, който обра критиките и на съсловието, и на обществото. Замислен като механизъм за контрол на разходите, идентификаторът мина през множество перипетии, но в крайна сметка тръгна от началото на ноември. Дали ще бъде отменен от бъдещото ново мнозинство в следващия парламент е отворен въпрос, макар и вече от левицата да дадоха заявки за отмяната му.
С неясен статус остават ред законови промени – не само здравните пакети и пръстовият идентификатор. Други поправки в сферата на лекарствената политика бяха наскоро предложени от Москов. С предложения в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се стига до нов вид регулация на лекарствения пазар чрез създаване на държавно търговско дружество за осигуряване на липсващи на пазара медикаменти.
Поискано бе и затягане на режима за изписване на иновативни лекарства в болниците, както и нови правила за аптеките чрез задължителни денонощни дежурства. Въвеждането на ценови коридор, което бе отложено за началото на следващата година, също „виси“. Въвеждането на реална прогенерична политика, която да понижи цените на медикаментите, остана чужда на екипа на Москов въпреки плахите опити да се тръгне в тази посока.
Всъщност здравната реформа на Петър Москов се свежда до поредица от административни мерки, целящи лимитиране на медицински дейности и финансови ограничения, нулев напредък по контрол на разходите в системата и като цяло недоволство от здравеопазването на всички нива.
Липса на диалог с индустрията, със съсловието, с политиците, липсата на приемственост – това е „отпечатъкът“, който Петър Москов оставя в опитите си за здравна реформа. Все повече гласове призовават за надпартиен консенсус за реформи в здравния сектор, които да вдъхнат живот на здравната ни система.