Следващите парламентарни избори няма да са преди края на март, началото на април. Това прогнозира Атанас Славов, доктор по конституционно право и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
„Предаването на властта, което ще наблюдаваме, ще е тест за демократичната зрялост на нашето общество. Ако си припомним далечната 1996 и 1997 г., в много по-турбулентен период от нашето развитие, се наложи при смяна на президенти да имаме служебни кабинети и нови избори", каза той пред БНР. "Не мисля, че тази смяна на властта ще доведе до толкова дълбока политическа криза. Напротив - имаме шанс да излезем малко по-мъдри от тази ситуация“, допълни той
Д-р Славов коментира въпроса дали ще имаме едно или две служебни правителства.
„Формално конституционно, както настоящият президент Плевнелиев, така и новоизбраният Радев след встъпването му в длъжност, ще имат право да излъчат служебни правителства. Аз обаче си мисля, че по-мъдрият вариант е да споразумение между двамата, след консултации за състава на новото служебно правителство“, подчерта конституционалистът.
По думите му за служебно правителство трябва да бъдат назначени граждани, хора, които не са политически обвързани, за да не се стигне до смяна на служебното правителство от следващия президент.
„Конституцията в тази част е много гъвкава. Тя не казва в какъв срок след подаването на оставка трябва да бъде връчен проучвателен мандат. Консултациите с политическите партии могат да продължат толкова, колкото е необходимо. Времето между връчването на отделните мандати не е конституционно определено, т.е. напълно е възможно в следващите два месеца да няма нов служебен кабинет, Народното събрание да си работи, да имаме правителство в оставка и чак новият президент да поеме отговорността да състави кабинет“, разкри вариантите, които могат да се разиграят на политическата сцена Атанас Славов.
По-вероятно според него е да имаме само едно служебно правителство, чийто състав да бъде договорен, за да не станат гражданите свидетели на сценария „министри за един ден или един месец“, което би било поредно разочарование от политическата система
„Нашите политици удобно се заиграват с темата „Велико народно събрание“, но никой не казва за какво ще бъде свикано, няма проект за конституционна промяна, посочи Атанас Славов. – Досега не съм чул нито от ГЕРБ, нито от БСП, какво ще променят в Конституцията. Дали така дискутираната съдебна реформа, която трябва да продължи с мандатите на главния прокурор, на тримата висши магистрати, със структурата на прокуратурата. За мен разговорът за ВНС е безотговорен, без да са ясни въпросите, по които то ще се произнесе. Властта очевидно се превръща в горещ картоф за всички политически сили – едните не искат, другите не могат. Тогава е най-лесно да хвърлим топката с ВНС, което ще се занимава неограничено във времето с определени въпроси и отговорността може да се размие по един перфектен начин.“
Славов е на мнение, че трябва да се свика ВНС, защото „има ключови въпроси, които трябва да бъдат променени“, както в съдебната власт, така и заради спецификата на самия институт, който е от 19-и век и не отговаря на днешната динамика на политическите и социалните процеси на съвременните страни.
По думите на Славов задължително трябва да има променен Изборен кодекс за мажоритарно гласуване.
„Със сигурност има конституционни процедури и стандарти, които трябва да ни осигурят меко приземяване в ситуация на криза. Конституционната рамка ще позволи превключване на нова скорост, но конституционната рамка има нужда от съществени промени.
Атанас Славов препоръча „да се мисли в посока държавният глава да може да разпуска парламента по предложение на действащото правителство и да се върви към предсрочни избори, без да се назначава служебно правителство, като по този начин се „спестява въртележката на проучвателните мандати“.
„В тази посока може да бъде усъвършенствана Конституцията, посочи той. – С хипотезата служебно правителство превключваме от парламентарен към полупрезидентски модел.“
В отговор на въпрос за промените в избирателната система след референдума, Славов обясни, че най-взривоопасен е първият въпрос - за мажоритарната избирателна система.
„Едва ли хората, подкрепили този въпрос, си дават сметка за дълбочината на промяната, която ще се случи, изрази съмнение преподавателят в СУ. – Мажоритарната система работи тогава, когато зад личностите има много добре организирани партийни машини. За съжаление в българския случай няма да са само партийни."
Конституционалистът е категоричен, че „мажоритарната избирателна система с 240 едномандатни избирателни района означава възможност на всякакви местни интереси, коалиции, олигархични и корпоративни вотове да влияят още по-пряко върху политическия процес“.
Той смята, че това не беше обяснено.
„Така, както мажоритарната избирателна система е предложена в два тура означава и стратегическо преимущество за големите партии, които имат представителство на цялата територия на страната и навсякъде ще могат да вкарат определен брой народни представители. Така се облагодетелстват първите три политически сили, всички останалите могат да имат – един, два, три мандата. Ефектът от политическото представителство ще е точно обратният. Партиите не поеха своята отговорност да обяснят прилагането на мажоритарната система, както и възможността да запазим съществуващата пропорционална система", твърди Славов.
„И двете политически сили дадоха заявка, че ще подкрепят вота на гражданите за въвеждането на мажоритарно гласуване, напомни той. – Но за да стане това, трябват сериозни промени в Изборния кодекс, което аз се съмнявам, че може да стане за един - два месеца. Трябва и ново мажоритарно деление по региони. Трябва да се договори по-плавна промяна на властта, за да бъде защитен публичния интерес, и да има повече предвидимост на този процес.“