След като премиерът Бойко Борисов подаде оставката на правителството след загубата на президентските избори, страната на практика навлиза в нова предизборна кампания – за предсрочни парламентарни избори. Те обаче по всяка вероятност ще могат да се проведат едва през пролетта.
По конституция, ако премиерът подаде оставка, президентът следва да започне консултации с парламентарните групи за възлагане на проучвателен мандат за съставяне на ново правителство. В началото на тази процедура президентът е длъжен да възложи с указ съставянето на правителство най-напред на кандидат, посочен от най-голямата по численост парламентарна група (чл. 99, ал. 1), т.е. на ГЕРБ. В неделния ден обаче премиерът вече заяви, че „ГЕРБ няма да участва по никакъв начин във властта, ако днес загуби изборите“.
Това означава, че мандатът ще бъде отказан. Тогава се издава указ за възлагане на кандидат, посочен от втората по численост парламентарна група (чл. 99, ал. 2). Ако и той не е успешен, може да връчи проучвателен мандат на следваща парламентарна група, която вече не е задължително да е третата по големина.
Според конституцията ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебен кабинет, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори.
Точно в този аспект страната е изправена пред безпрецедентен казус.
Действащият държавен глава Росен Плевнелиев ще трябва да назначи трето служебно правителство в рамките на своя мандат. Но това не е всичко – приключващият мандата си президент няма право да разпуска Народното събрание три месеца преди края на мандата си. Това означава, че той има право да назначи служебен кабинет, но парламентът ще продължи да работи и ще може да го контролира.
Тази процедура е описана в решение № 20/1992 г. на Конституционния съд и проиграна в края на 1992 г., след като Филип Димитров поиска и загуби вот на доверие на кабинета на СДС. В резултат на първата при новата конституция "парламентарна въртележка" бе назначено правителството на Любен Беров с мандата на ДПС.
До оставка на кабинета при изтичащ мандат на президента досега се е стигало само един път през последните 26 години - на 10 януари 1997 г., когато правителството на Жан Виденов подава оставка. 20 дни по-късно изтича мандатът на президента Желю Желев и в длъжност встъпва Петър Стоянов. Тогава Желев решава да не връчва проучвателен мандат на БСП за нов опит за съставяне на кабинет и да изчака рокадата в президентството. Служебен кабинет съставя Стоянов, който тогава назначи правителството на Стефан Софиянски и разпусна парламента.
Според решението на Конституционния съд за разлика от другите служебни кабинети, този ще подлежи на парламентарен контрол, но пък не може да му се иска вот на недоверие.
Така по всяка вероятност още с встъпването си в длъжност на 22 януари 2017 г. новият президент трябва да издаде указ за разпускане на Народното събрание да насрочи нови избори в срок от два месеца.
Най-вероятно Конституционният съд ще трябва да се произнесе по процедурата за назначаване на служебно правителство от Росен Плевнелиев. Причината е, че в Конституцията има неяснота докъде се разпростират правата на стария президент и къде са на новия по съставянето на служебни правителства и насрочването на предсрочни избори, обясни пред "24 часа" бившият конституционен съдия и преподавател по конституционно право проф. Емилия Друмева.
По всяка вероятност обаче новият президент ще разполага с правото както да прави промени в служебното правителството, така и да го смени изцяло.
05:57 | 14.09.22 г.