МВФ: Слабото представяне на държавните дружества носи финансов риск за България

Нежелани развития по отношение на инвестициите, населението и производителността са натежали върху потенциала за растеж на България след глобалната финансова криза. Това пише в прессъобщението на Международния валутен фонд към годишния си доклад за България.

Българската икономика показва устойчивост на шокове през последните години, а макроикономическите развития са окуражаващи, пишат анализаторите в доклада. Очаква се икономиката да се разрасне с 3,3% тази година и с около 2,5% в средносрочен план. Дефлацията напоследък показва признаци на постепенен спад, подкрепена от забавянето на понижаващите се цени на енергията и поскъпването на храните.

Според МВФ фискалната консолидация в страната напредва по-бързо от очакваното. "В резултат на мерки по административните приходи, по-силната икономическа активност и по-слабото изпълнение на финансираните от ЕС капиталови разходи се очаква паричният фискален дефицит да е около или дори под 0,7% от БВП през 2016 г.", пишат анализаторите.

Предвид бавната конвергенция доходите на глава на населението остават на ниво от под 50% от средното равнище за ЕС, допълва докладът. В същото време продължаващите опасения около върховенството на закона и корупцията увеличават предизвикателствата и подкопават бизнес средата.

Основните заплахи за фискалните сметки в бъдеще са наложени от слабото представяне на държавните предприятия, слабите финанси на местните правителства и опасенията по отношение на жизнеспособността на 2-ия стълб на пенсионното осигуряване. В дългосрочен план очакваното застаряване и намаляване на населението на България ще доведе до значителен фискален натиск.

Резултатите от проведения преглед на качеството на активите на банките (AQR) и стрес тестовете през август показват, че повечето банки са добре капитализирани с изключение на три банки – най-голямата банка, собственост на местни лица, и две по-малки, които трябва да възстановят покритието на капиталовите си буфери.

Според доклада обаче високият обем на необслужвани заеми изисква повишено внимание. Фондът приветства последния напредък за заздравяване на надзора над финансовата система и насърчава властите да продължат с тези реформи и да преследват преглед и процес на оценка, които са по-сериозно базирани на риска.

Макар че рисковете пред перспективите са балансирани, докладът призовава за продължителните усилия за гарантиране на финансова стабилност, повишаване на потенциала за растеж и решаване на дългосрочните капиталови разходи, свързани със застаряването и емиграцията.

Според доклада повишаването на потенциала за растеж на България ще изисква напредък по няколко структурни аспекта. Ключовите приоритети включват смекчаване на последиците от застаряването и емиграцията чрез активни политики на пазара на труда и подобряване на условията, за да се завърнат емигрантите. Сред препоръките са и стимулиране на частните инвестиции чрез намаляване на бюрокрацията и корупцията и подобряване на конкурентоспособността и управлението на държавните предприятия. Фондът призовава и за по-големи усилия към развития на човешкия капитал чрез образование и обучение.

В някои индустрии, например енергетиката, държавните предприятия са изключително губещи, пише в доклада. Огромният дълг, натрупан например в енергийния и транспортния сектор, може да наложат значителен риск върху публичните финанси под формата на условни задължения, ако държавните предприятия изпаднат във финансови трудности.

В тази връзка финансовият контрол на държавните дружества трябва да бъде заздравен чрез цялостен мониторинг и укрепване на капацитета на министерството на финансите. Нужно е да се дефинират ясни цели за изпълнение на държавните предприятия, които да бъдат внимателно следени.

Тези индикатори може да включват съотношения на финансовите резултати, например марж на печалбата или възвръщаемост на активите, пише в препоръките. Рамката за контрол може да включва санкции с различна степен на сила, включително изисквания за допълнителни доклади и контрол или административни мерки върху управителните съвети. Министерството на финансите може да спечели от укрепване на капацитета му за мониторинг и анализ на представянето на предприятията.

По отношение на пенсионната система МВФ има няколко препоръки, включително повишаване на вноската за социално осигуряване. Според доклада е нужно и увеличаване на възрастта за пенсиониране въпреки предприетите вече инициативи в тази насока, тъй като тя продължава да е по-ниска от средната за ЕС. Повишаването на възрастта обаче трябва да бъде допълнено и от други мерки – например активни политики на пазара на труда или субсидии за заплащането, за да се осигури заетост на по-възрастни лица.

Фондът препоръчва и подобряване на жизнеспособността на втори и трети стълб от пенсионната схема. Добре дефинирани схеми за пенсионно осигуряване ще помогнат да се избегне бедност при възрастните хора или голяма промяна на начина на живот и потреблението след пенсиониране, докато в същото време се сведат до минимум опасенията за устойчивост на публичните финанси.

В същото време ускоряване на дългосрочния растеж чрез поощряване на раждаемостта, насърчаване към участие в пазара на труда и ограничаване на изтичането на мозъци ще помогнат да се облекчи фискалния натиск, наложен от застаряващото население, пише още в доклада.