Русия се опитва да раздели и отслаби Европа. Това казва българският президент Росен Плевнелиев пред BBC, изказвайки предупреждението, че руското влияние в страната му и на континента става по-силно, а Европа трябва да предприеме нещо.
Плевнелиев няма да участва в предстоящите президентски избори и ще напусне поста през януари, припомня медията.
Пред британската обществена медия президентът коментира ситуацията в Европа след анексирането на Крим от Руската федерация през 2014 г., референдума за Brexit и мигрантската криза.
Европа не се е върнала към Студената война, но българският президент вярва, че вместо това е въвлечена в нова „опасна и непредсказуема" конфронтация, която той нарича "студено мирно време".
Заплахата сега е не за възможността руски танкове да нахлуват в Европа, а по-скоро руското влияние да раздели континента, твърди той.
„Играта в Европа днес е не да има истинска война и да се стреля срещу врага, а играта на г-н Путин е да се направят други страни зависими", казва държавният глава. „Това, което днес Русия се опитва да постигне, е да отслаби Европа, да раздели Европа и да ни направи зависими“.
Между 20% и 25% от българската икономика е свързана с Русия, показват данни на Мартин Владимиров, анализатор в Центъра за изследване на демокрацията в София, който е съавтор на Kremlin's Playbook, доклад за руското влияние в региона.
„Русия успява да засили своето икономическо влияние, за да влияе на ключови институции в страната“, казва Владимиров, като твърди, че руски пари са били използвани за финансиране на протести и пряко да влияят на някои закони.
Президентът Плевнелиев припомня и за кибератаките над няколко институции по време на местните избори и референдума преди година, свързвайки ги „по всяка вероятност“ с Русия, но пояснява, че сега страната е много по-подготвена. „На предстоящите избори сме по-подготвени и защитени от кибератаки след нападенията срещу българските институции на местния вот и на националния референдум през 2015 година“. „Кибератаките срещу българските институции през 2015 г. бяха добре организирани и целеви – в ден на избори. Те имаха за цел да разстроят демократичния процес, да го направят неработещ и това е много опасно, заявява българският президент.
„Трябваше да приемем, че това е атака срещу българската държава. Това е атака срещу българската демокрация“, казва държавният глава. В резултат на кибератаките и на свикания Консултативен съвет за национална сигурност по темата бе постигнато съгласие с всички политически партии и беше изработена нова Национална стратегия за киберсигурност, която вече е в процес на изпълнение. В интервюто държавният глава отново изразява разочарование от резултатите от референдума за излизане на Великобритания от ЕС. „Бях шокиран и натъжен, след като видях резултатите от референдума. Никой не го очакваше. И съм притеснен, когато виждаме как Обединеното кралство по някакъв начин се изолира на своя остров. Притеснен съм, когато виждаме марша на популисти и националисти, включително в Обединеното кралство. И според мен не беше съвпадение това, че повечето от водачите на кампанията за Brexit се оттеглиха веднага след това. Това просто е безотговорна политика. Трябва да стоиш зад това, което проповядваш“, казва президентът. „Обединеното кралство винаги е било силен поддръжник на нашите усилия за отстояване на демокрацията, за нашата сигурност и в общата ни битка за това, което е ценно за Европа. И то се изразява в една дума – мир“, посочва държавният глава, запитан как случилото се в Обединеното кралство ще повлияе на актуалните предизвикателства пред Обединена Европа.
„Единственият начин да постигнем мир е правилата да важат за всички. И е много вероятно да има война, когато една страна нарушава всички правила и премества границите със сила - нещо, което ние всички смятахме, че няма да се случи повече в Европа. Така че това е много лошо и опасно. Обединеното кралство има силна позиция и е много надежден партньор по всички тези въпроси. Затова Brexit наистина ме натъжава, но оставаме партньори в НАТО. И ако Brexit ще завърши с развод, въпреки че не харесвам това сравнение, аз се надявам, че ние ще останем възможно най-близки приятели“, коментира Росен Плевнелиев. По отношение на мигрантската криза българския президент е категоричен, че съществуващите множество кризи в Европа, една от които е нелегалната имиграция, могат да бъдат разрешени само чрез общо европейско решение. „Няма как да се справим сами с предизвикателства като тероризма, отношенията с Русия, кризата в Украйна, кризата в Гърция и миграцията. Това просто не е възможно. Единствено устойчивото решение е чрез постигането на общо европейско решение. И много се надявам, че и други европейски лидери ще го разберат и се надявам, че вървим в тази посока. Не е чак толкова трудно това да се случи. Вече се правят стъпки в тази посока. Днес Европа защитава много по-добре своите граници в сравнение с миналата година“, казва още президентът Плевнелиев. „Отстояваме общата европейска сигурност и не допускаме големи групи хора просто да се придвижват през нашата територия без каквато и да е регистрация и контрол. Никога не сме го допускали и всъщност сме единствените, които не го допускат. Не виждаме противоречие в това да спазваме човешките права и да охраняваме своите граници. И смятаме, че това е задължение на всяка държава - най-малкото да охранява сигурността по своите граници. Ако това не се прави, виждаме какви са резултатите", посочва Плевнелиев.
"Сега ЕС постига напредък в тази насока, както и по отношение на интегрирането на мигрантите. Има напредък и по отношение на разбирането, че трябва да се търси решение на миграционната криза в дългосрочен план. И аз съм уверен, че много скоро ще имаме общо европейско решение. Беше създадена нова институция, отделени са и значителни средства от бюджета на ЕС за разрешаването на този въпрос. Така че днес Европа е много по-добре подготвена, в сравнение с 2015 година. Но все още не можем да се похвалим, че сме решили този проблем по един устойчив и ефективен начин“, заявява още държавният глава пред BBC, цитиран и от пресслужбата на президентството..
02:23 | 10.09.22 г.