Българската стопанска камара (БСК) стартира серия от съдебни искове срещу противозаконно определяни размери на държавни такси, съобщиха от институцията. Инициативата е част от кампанията на камарата срещу административния натиск върху стопанската дейност.
Според БСК през 2016 г. приходите от такси в държавния бюджет са нараснали с над 11%, а в бюджета за 2017 г. се предвижда нов ръст от 7,6%. Делът на приходите от такси в държавния бюджет на България достига около 4,5%, а в Словения, например, е 0,2%, уточняват от камарата.
Първата жалба на БСК вече е подадена във Върховния административен съд (ВАС). Тя е срещу Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. С жалбата се настоява да бъде отменен чл. 2, ал.1 от Тарифата в частта му, в която се определя такса в размер на 0,1 на сто върху цената, по която е таксуван актът или документът.
Според камарата е нарушен конституционният принцип за съобразяване на таксите с доходите и имуществото на гражданите. При упражняване на дейността си търговците и търговските дружества се нуждаят от кредити за инвестиции в съвременни технологии и оборудване. Броят на физическите и юридическите лица, които ползват банков кредит за стопански цели, непрекъснато расте, а съществена предпоставка за получаване на банков кредит са обезпеченията, най-често чрез ипотекиране на недвижими имоти. Кредитът, обаче, не е доход или имущество, на основата на който да бъде определяна такса, обясниха от БСК.
Законът предвижда възможност за освобождаване от съдебни такси и разноски на определени категории лица, когато са страни по дела. Освобождаване от такса е недопустимо по отношение на същите лица, когато исковите молби подлежат на вписване. В някои случаи това може да се окаже пречка за завеждане на съответния иск, което осуетява достъпа до правосъдие.
Бизнесът твърди още, че с действащото в момента законодателство се ограничава гарантираната от Конституцията възможност за защита на правата на гражданите по съдебен ред. Законът предвижда възможност за освобождаване от съдебни такси и разноски на определени категории лица, когато са страни по дела. Освобождаване от такса е недопустимо по отношение на същите лица, когато исковите молби подлежат на вписване. В някои случаи това може да се окаже пречка за завеждане на съответния иск, което осуетява достъпа до правосъдие.
Законът за държавните такси изисква икономическа логика и обоснованост на таксите, като те трябва да съответстват на материално-техническите и административни разходи по предоставяне на услугата. Таксите по вписванията многократно надвишават разходите по предоставяне на услугата и не са съобразени с правомощията и отговорностите на съдията по вписванията, посочват от БСК.
„Парадоксално е, че нотариусът който извършва цялата дейност по оформяне на една сделка и носи отговорност за това, работи по такси с определена горна граница, докато максимален размер не е установен за съдията по вписванията, въпреки ограничения обхват на дейността му. В някои случаи това може да доведе до такси по вписванията, които надхвърлят нотариалните такси за един и същи акт“, пише в жалбата на Камарата.