2235 лева са били нужни на четиричленно семейство в България, за да живее нормално през септември. Средната издръжка на живота на едно лице от четиричленно домакинство е 558,82 лв. Това показва редовното проучване за издръжката на живот на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ.
Тук се включват разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка.
През последното тримесечие издръжката на живота отчита леки колебания нагоре с 0,4%, но все още на годишна база се наблюдава спад с 0,4%, посочва се в изследването. Според анализаторите издръжката на живота до края на 2016 г. ще следва тенденцията на намаление или нулев ръст на инфлацията, тъй като не се очертават достатъчно устойчиви индикатори за възстановяване на икономиката.
В края на третото тримесечие на 2016 г. лекото нарастване на издръжката на живота се дължи основно на поскъпването на хранителните стоки средно с 0,9%, а на годишна база бележи ръст с 1%. Основната причина е влиянието на сезонния характер на някои хранителни стоки.
Прагът на абсолютна бедност, базиран на потребителска кошница от 100 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достига до 297 лв. на едно лице, отчита се в анализа на Института. Налице е нарастване на тримесечна база с 0,6%, а на годишна база - с 0,4%. Данните показват нарастване по-скоро на т. нар. стоки от първа необходимост, които имат висок относителен дял в потреблението на бедните домакинства.
Проучването сочи, че 78,5% от домакинствата в страната живеят с общ доход на едно лице под необходимите средства за издръжка на живот. Запазва се високият дял на домакинствата, които са принудени да се самоограничават в разходите, след като доходите им изостават от необходимите средства за издръжка на живота.
30,5% от домакинствата са с общ доход на едно лице под издръжката за бедните домакинства (до 297 лв.), или близо 2,2 млн. лица. Намалява броят на живеещите под абсолютния праг на бедността (с около 57 хил. лица), но темпът е бавен и затова техният дял се задържа на високи нива.
48% от домакинствата са с общ доход на 1 лице от 297 до 559 лв. (или около 3,4 млн. лица). Изменението е с по-високи темпове на нарастване (с +3,4%), което означава, че лицата са по-близо до издръжката на бедните домакинства, и рискът да попаднат отново в групата на бедните е твърде голям. 21,5% от домакинствата са с общ доход на едно лице над издръжката на живота (559 лв.), а това представлява около 1,6 млн. лица.
България е начело и по дял на лицата, живеещи в тежки материални лишения (34,2%), следвана от Румъния (22,7%) и Гърция (22,2%), отчита изследването.
От Института правят извода, че няма основание да се твърди, че има чувствителни промени в икономическото благосъстояние на населението. Броят на живеещите лица в бедност намалява, но българското общество не е станало по-богато, предвид факта, че делът на лицата живеещи в риск от бедност и социално изключване се запазва на високи нива.
Все още обаче темповете на нарастване на средната работна заплата са крайно недостатъчни, за да се почувства осезаемо подобрение на пазара на труда и оттам на жизнения стандарт на населението, отчита анализът. Причините са изключително ниската база, от която започват да растат възнагражденията, а така също и задълбочаващите се регионални разлики в заплащането.
Разликите в стандарта на живот в различните региони у нас остават непреодолимо големи. Покупателната способност на работната заплата се повишава плавно, но равнището й остава твърде ниско, за да изразява някакви значителни и трайни промени в жизнения стандарт на населението.
КНСБ ще настоява за приемането на конкретни мерки за повишаване на доходите.
Сред тях са приемане на механизъм за нарастване на минималната работна заплата, като най-ниското месечно възнаграждение в страната да се движи в коридора от линията на бедност, умножена по коефициент 1,3, до 60% от средната работна заплата (в диапазон от 403 до 560-570 лв.). Така с коефициентът 1,3 минималната работна заплата се гарантира издръжката на един възрастен човек от семейството и едно дете, а горната граница от 60% от средната работна заплата е европейски стандарт.
Синдикатът иска да бъде въведена диференцирана минимална работна заплата за завършилите висше образование младежи, работещи по специалността си, като тя бъде установена в Кодекса на труда с коефициент 1,5 от минималната работна заплата за страната (690 лв.).
КНСБ настоява също от 2018 г. да се определят минимални заплати по категории персонал, като е необходимо да се разработи добра законова регламентация за договаряне на минималните заплати по категории.
08:01 | 14.09.22 г.