Университетите да приемат студенти само в силните си специалности, предлага учен

„Трябва да се преосмисли приемът в университетите и да се приемат първокурсници по специалности, в които даденият университет е силен, а "не да се разсейва" в разкриване на нови специалности", заяви в интервю за БТА проф. Любен Тотев, председател на Съвета на ректорите и ректор на Минно-геоложкия университет.

Според него не е тайна, че в много университети има икономически факултети, право също се учи в десетки факултети, но се знае обаче кои са силните икономически или правни факултети и университети у нас.

„Ректорите и университетските ръководства знаят кои са силните им специалности за обучение и трябва да се съсредоточат върху тях“, посъветва колегите си ученият.

„Когато обучаваш в несвойствени специалности, трябва да идват външни преподаватели - от други университети, за да допълват празнотата на кадри в даденото висше училище“, коментира председателят на Съвета на ректорите. "Трябва ректорите да си сложим ръката на сърцето и да оставим това, което е било досега - да обучаваме по търсени в даден момент специалности, както например е "Национална сигурност".

Като пример проф.Тотев посочи, че на школата на МВР и на други университети им е присъща тази специалност, но не и на други висши училища, които нямат нищо общо със сферата на сигурността.

По думите му няма как заради демографския срив да не остават незаети места за първокурсници в университетите.

„През тази година средно образование у нас завършиха 53 300 ученици в 12-и клас, а обявените места за прием на първокурсници от всички университети - от 37 държавни и от 15 частни висши училища, бяха около 74 000“, припомни проф. Тотев.

Той поясни, че в тази бройка влизат и магистратурите след завършване на бакалавърска степен, докторантурите, а около 8000 са били местата за платено обучение в държавните висши училища.

"Явно е, че по този начин сметката за приема не излиза", разясни председателят на Съвета на ректорите.

Попитан дали догодина трябва да има драстично намаляване на бройките за приема на първокурсници, след като остават незаети места в университетите, и дали изискванията за финансиране на качество на образованието ще доведат до сливане или до закриване на университети, проф. Тотев изказа личното си мнение, че "не може да се говори за сливане на университети, защото няма да е реално".

Ректорът препоръча университетите сами да определят мястото си и да се освободят от неприсъщи за тях специалности, по които подготвят студенти, за да се повиши качеството на обучението.

Той информира, че рейтинговата система на висшите училища в България предвижда през 2020 г. финансирането за качество да бъде 60%, а 40% - за брой студенти.

Професорът се надява, че „така нещата ще отидат на мястото си, но това трябва да се осъзнае от ректорите и от ректорските ръководства“.

„За да спасим "нашия кораб" на висшето образование от гледна точка на финансирането, трябва да постъпим по този начин. Така ще се намали и броят на заявяваните места“, съветва ректорът на МГУ.

Той припомни, че досега университетите се финансираха на "калпак" - според броя на студентите, принуждаваха се да откриват нови специалности, защото финансирането им зависеше от броя на учащите се.

Целта им според проф.Тотев е била да получат по-голяма държавна субсидия и така да осигурят издръжката си.

Той отбеляза, че според рейтинговата система и след промените за финансиране на качество на обучението в университетите, висшите училища може да получават същите или повече пари за субсидията си, но за по-добро качество на образованието.

„През март бяха направени промени в Закона за висшето образование (ЗВО), но трябва да се помисли и за цялостна промяна на ЗВО, за да бъде съобразен той с реалните условия в днешния ден, каза проф. Любен Тотев. "Трябва да се съобразим и с броя на завършващите средно образование, като отчитаме търсенето на пазара на труда, както и с броя на университетите и на специалностите в тях“.

Председателят на Съвета на ректорите препоръча на университетските ръководства да откриват програми на английски език и дистанционно обучение, с които да привлекат повече студенти от чужбина, а и да задържат бъдещите български висшисти.

Според него, "ако нашите студенти, разчитайки, че след завършване ще получат у нас добра реализация и достойни заплати, не биха погледнали на Запад, към САЩ или към Англия, а биха останали да учат тук".

Сега на българския пазар на труда се търсят инженери, компютърни и други специалисти, изброи дефицитните специалности ректорът на МГУ. По думите му медицинските университети са най-скъпият продукт на висшето образование и ние подготвяме безплатни за чужбина, но скъпо обучавани тук студенти.

"Медицината е най-скъпата за държавата ни специалност, но най-много от завършилите я отиват да работят в чужбина като лекари. Не сме толкова богати, че да си позволим да обучаваме безплатно кадри за Европа и за света", заяви той.