Димитър Радев: Скоро ще има новини за консолидация в банковия сектор*

В следващите месеци ще има новини за консолидация в банковия сектор, заяви пред bTV управителят на БНБ Димитър Радев. „Ще бъдем свидетели на новини в тази сфера и те ще бъдат резултат от това, което направихме при прегледа на качеството на активите и стрес теста“, каза той.

Запитан дали това означава сливане на банки, той потвърди и допълни: „Означава по-голям интерес от стратегически инвеститори отвън. Този интерес беше някъде около нулата преди една година, сега имаме такъв интерес“.

На въпрос дали чужди инвеститори ще купуват банки, той каза само, че новините ще са в следващите месеци. Банковата консолидация е тема не само за България, а и за Европа, допълни Димитър Радев.

„Стопяващите се лихвени маржове упражняват много силен натиск върху доходността на банките, принуждават ги да съкращават разходи и да оптимизират дейността. Нашите банки не са изолирани. В резултат на този натиск един от отговорите е консолидация“, поясни той.

Запитан дали в България ще стигнем до отрицателни лихви за депозити в банките, той каза, че у нас това не стои на дневен ред, но поне в краткосрочен план се очертават ниски лихви по кредитите и по депозитите. Това дава по-добри възможности за кредитиране и домакинствата, отчете Радев.

„България има третия най-нисък размер на дълга спрямо БВП (в ЕС) след Естония и Люксембург. Ако фискалната политика е здрава, а тя в момента е такава, тази тенденция ще се запази, дори ще се подобри“, смята управителят на БНБ.

По темата за парите, които българската държава дължи за изработените руски реактори за АЕЦ „Белене“ той каза: „Правителството има ясен план как да излезе от тази ситуация“.

Има конкретни резултати от програмата за реформи, която управителят на БНБ представи преди година, смята той.

„Банковият надзор е в много добра кондиция, имаме изградена институционална рамка за решаване на проблеми в банковия сектор, нещо, което липсваше преди една година. Само преди по-малко от 40 дни приключихме прегледа на качеството на активите и стрес теста на банките“, каза той.

„Наследството беше такова, каквото го заварихме на 15 юли (2015 г. - бел. ред). Имаше сфери, в които имаше добри резултати – управлението на резервите, платежните системи. Имаше проблеми в банковия надзор, затова през последната година се концентрирахме върху решаването на тези проблеми“, отчете той.

След кризата с КТБ е било естествено да има недоверие към БНБ. Всички анализатори казват, че сме напът да възстановим това доверие, смята Радев.

Запитан дали случаят с КТБ ще приключи, без да има виновни, той каза: „Има процес, който е установен в закона, има компетентни институции. Аз съм убеден, че те ще свършат своята работа така, както се изисква от закона“.

„Прегледът на качеството на активите на банките показа, че нашата система е стабилна. За това има един важен индикатор – съотношението между базовия собствен капитал и рисково претеглените активи на банките. Прегледът показа, че при нас този показател възлиза на 18,9% при международно признат регулаторен минимум 4,5%. Тези резултати бяха признати“, каза управителят на БНБ.

„Всички банки са над този минимален регулаторен праг, резултатите над този праг варират“, уточни той. Предписания са дадени на три банки, едната вече ги е изпълнила, а другите две трябва да го направят до средата на следващата година.

Запитан предстоящия преглед за финансовата стабилност Радев уточни, че това ще бъде „стандартна диагностика за това как регулаторите изпълняват своите функции“. Този преглед ще започне следващата седмица и ще продължи до края на януари.

Основният ангажимент тук е на регулаторите – БНБ и КФН. Целта е да бъде даден ясен отговор дали Централната банка изпълнява своите функции, ще се оценят законодателната рамка, регулациите и приносът на финансовия сектор към икономическото развитие.

„Това е изключително важно упражнение“, коментира Радев.

Запитан как се справя финансовият министър управителят на БНБ заяви: „Фискалната консолидация протича с по-бързи темпове, отколкото се очакваше. Ще бъде много сериозно постижение, ако бюджетът за тази година е много широко балансиран“.

БНБ работи добре с кабинета Борисов 2, координацията с финансовото министерство е отлична, заяви Радев.

„Стабилността на лева е функция от стабилността на Валутния борд. Към днешна дата резервите са 45,3 млрд., това означава 180% покритие на лева, което от своя страна означава, че и Валутният борд, и левът са стабилни“, допълни той.

На въпрос за влизането в еврозоната той разясни, че по тази тема засега се работи на техническо равнище. „Още е рано публично да обявяваме дати или мерки, но на техническо равнище се водят много активни консултации“, каза Димитър Радев. Според него е рано да се обявява политическо решение, тъй като и двете страни не са готови за това.

По повод притесненията в обществото, че хората ще обеднеят при въвеждането на еврото, той посочи, че от 20 г. имаме стабилност след въвеждането на Валутния борд и тя няма да се промени, ако въведем еврото.

„Ние не планираме да излизаме от  Валутния борд, единственият изход е приемането на еврото“, каза той. Засега ефектите от Brexit върху България са минимални, разбира се, в дългосрочен план ще има ефекти, каза Радев. „Всеки път, когато има несигурност, ефектите са отрицателни, но най-мрачните очаквания за краткосрочните ефекти след референдума бяха опровергани. Имаше волатилност и несигурност на пазарите, тя беше преодоляна за сравнително кратък период от време“, каза той. 

*Новината е допълнена в 11.13 ч.