Конституционният съд остави адвокатското възнаграждение за юрисконсултите

Съдът не смята, че текстовете в ГПК и ДОПК, с които се приравняват разноските за защита от юрисконсулт и адвокат, са противоконституционни

Конституционният съд отказа да отмени текстовете от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с които се приравняват разноските за защита от юрисконсулт с тези за адвокат.

Така на практика фирмите, а и администрацията, трябва да присъждат възнаграждение по дела и на собствените им юрисконсулти като за адвокат, макар да са ги назначили на трудов договор и да им плащат заплати.

Решението, което е публикувано на сайта на съда, е взето единодушно.

Текстовете бяха атакувани от омбудсмана Мая Манолова.

Конституционният съд не смята, че текстовете противоречат на основния закон.

Според съда при избор на адвокатска защита страната – гражданин, юридическо лице, едноличен търговец или административен орган, е необходимо да заплати предварително възнаграждението, независимо от размера, за да може при приключване на производството да й бъде възстановен този разход.

“Изискването на процесуалния закон в тази насока, включително свързано и с доказване факта на заплатено адвокатско възнаграждение, е въведено в интерес не само на страната, която при благоприятен изход ще претендира разноски, но и в интерес на адвоката, който, легитимирайки се в съдебното производство, удостоверява и обстоятелството, че вече е получил възнаграждение по договора за правна защита и съдействие”, посочва се в решението.

"При правна защита, осъществена от юрисконсулт, страната не следва да доказва пряко направения разход, което не означава, че такъв не е бил направен (отсъства), не може да бъде направен или че априори не е адекватен на минималното възнаграждение на адвокат”, допълва се в решението.

Съдът признава, че юрисконсултите работят по трудово или служебно правоотношение и получават заплата, но посочва, че “за работодателя съществуват и задължения по трудовото законодателство за повишаване квалификацията на работната сила и юрисконсултите в частност, за предоставяне на здравословни условия за труд, в т. ч. материално-техническа обезпеченост за полагането му и др., които също налагат осъществяване на специфични разходи”.

Според съда стойностният критерий за определяне на минималния адвокатски хонорар невинаги е най-убедителен, но при отсъствие на по-добър се смята за приемлив.