Стрес тестовете на банките, които приключиха, бяха предназначени за публиката, както и за успокоение на съвестта на централните банкери, каза проф. Гарабед Минасян. Той обясни, че БНБ е длъжна да провежда периодично подобен тип стрес тестове по 5-скална система, известна като CAMELS и да анализира състоянието на всяка една търговска банка в страната, и тя го е правила в миналото. Остава открит въпросът защо управителният съвет на БНБ не е реагирал адекватно на натрупването на проблеми в КТБ в продължение на поне 4-5 години, попита Минасян в интервю за в. "Стандарт".
На въпрос дали банките ще се ориентират към по-активно кредитиране, след като стана ясно, че системата е стабилна и ликвидна, икономистът отговаря, че при сегашната конюнктура търговските банки не чувстват необходимост от промяна на кредитното си поведение.
"Въпросът е защо разходите по поддържането на кредити са на несъразмерно високи равнища при продължителна кредитна стагнация. Погледът се насочва към състоянието на банковата конкуренция и здравата логика подсказва, че тя не е на необходимото равнище", коментира икономистът.
Що се отнася до призивите на политици и експерти за ускоряване на процеса по приемане на еврото икономистът посочи, че като член на ЕС и по действащите канони България задължително следва да се включи към еврозоната, но нормативно не е поставен срок кога да стане това.
Решението за стартиране на процедура за включване в еврозоната се взема едностранно от Европейската централна банка (ЕЦБ). Нашето волеизлияние е безпредметно, докато страната не изпълнява изискуемите икономически (а и не само икономически) критерии.
Той припомни, че България е най-бедната страна в ЕС (с БВП на човек от населението от 6100 евро през 2015 г.) и заема тази позиция твърдо и последователно без изгледи за промяна. Общото равнище на цените у нас е на по-малко от половината от средноевропейското като и по този показател сме твърдо на последна позиция.
„Ние като народ и като държава трябва да въведем ред и порядък в собствения си дом и двор, да докажем, че можем да работим и да правим неща по начин, който ни доближава до европейските стандарти. Оттам нататък интеграционните процеси ще се движат по естествен път“, посочва проф. Минасян.
Активното спестяване у нас може да се обясни с несигурността в утрешния ден, с невъзможността за планиране и проектиране на своята собствена стопанска дейност в перспектива. Така проф. Минасян коментира продължаващия ръст на спестяванията, въпреки че лихвите вече вървят към отрицателни. Спестени са бели пари за черни дни, а не за повишаване на благосъстоянието. Причините опират до разнопосочните и объркани сигнали, индуцирани от макроикономическото управление, каза още експертът.
Текущият растеж е много повече символичен, отколкото реален, казва икономистът в отговор на въпрос защо растежът на икономиката не се усеща и хората обедняват все повече. Слаб икономически растеж, придружен с тенденция на засилено социално разслоение стои в основата на акселерацията на социалното недоволство, смята той.
19:56 | 13.09.22 г.