Не може парите за охраната на външните граница на ЕС да идват само от националните бюджети. Това мнение изказа анализаторът Гунтрам Волф от базирания в Брюксел институт Bruegel. Пред БНР той заяви, че държави като България, например, охраняват не само собствените си, но и границите на ЕС, затова и трябва да получават допълнителен ресурс.
Откъде обаче могат да дойдат допълнителните средства? Според експерта охраната на границите не бива да бъде финансирана от кохезионните или структурните фондове на ЕС. Средства обаче могат да бъдат взети от парите, които общността отделя за земеделие.
„По мое мнение в момента се харчат твърде много пари, за да се реализират политиките в сферата на селското стопанство“, категоричен е Волф.
Бежанската вълна ще изисква по-високи допълнителни ресурси, но пък в ЕС има и още проблеми за решаване – в банковата сфера, безработицата и други тревожни сектори в отделните държави, посочи още той.
Проблемите в ЕС трябва да бъдат решавани солидарно, отчете от своя страна Фридрих Хайнеман от Центъра за икономически изследвания в Манхайм. Според него, ако една държава получава средства по кохезионната политика на ЕС, то тя трябва да бъде солидарна и при решаването на проблемите в общността.
Той посочи за пример Полша, която „харчи милиарди от европейските пари“ от политиката за сближаване, но приема само няколко хиляди бежанци.
По отношение на референдума, който Унгария ще приложи за квотите за бежанци, той посочва, че това е „много популистки вот“. Отношението на обществото в страната обаче е напълно разбираемо, защото страната беше една от първите, които пострадаха от бежанската криза, допълни още Хайнеман.
„Позицията обаче стана прекалено твърда – Унгария иска да затвори границите си за бежанците по средата на Европа. Това е частна позиция, която може да бъде решена демократично“, заяви още анализаторът.
Той предупреди, че решението на Унгария обаче може да ги извади от ЕС, защото ще бъдат нарушени клаузи в Договора за ЕС, третиращи солидарността.
17:16 | 05.09.22 г.