Фермери от Северозападна България развиват бизнеса си в земи с висока природна стойност, обхванати от мрежата Натура 2000. Както всяка друга земеделска дейност пасищното животновъдство също влияе на природата. Може обаче да се окаже, че в този случай се възстановяват и съхраняват животински видове, които интензивното земеделие застрашава.
Според Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) сред основните заплахи в земеделските земи за птиците са премахването на храстите, разораването на пасищата и прекомерната употреба на пестициди.
Според природозащитниците обаче птиците в земите с висока природна стойност (това са земеделските земи с високо биологично разнообразие), намаляват с по-бавни темпове от тези извън тях.
Дружеството е една от организациите, ангажирано по Българо-швейцарската програма „За Балкана и хората“. По този проект ферми в Северозапада се регистрират като производители на храна за директни доставки. Изискванията към малките мандри са описани в Наредба 26 за доставките на храна от фермите.
Ангажираните с проекта експерти помагат на стопаните да изпълнят техническите изисквания, а някои получават финансиране, за да си закупят оборудване.
Общо 15 ферми от региона получават помощ по проекта, за да се регистрират по наредбата. Някои от тях вече работят и спазват всички изисквания като произвеждат млечни продукти, мед и яйца. Други са в процес на регистрация, заяви Мирослава Дикова от БДЗП.
„Животновъдите са преки участници в опазването на природата. Ако пасищата не се поддържат, изчезват естествените местообитания и видовете“, коментира тя.
Една от фермите в Северозапада в село Репляна наскоро показа как преработва млякото на местна порода овце. От автохтонната порода реплянска овца във фермата на Димитър Иванов се произвеждат сирене и кисело мляко.
Това е типична планинска порода, дребна, с високо качество на месото и на млякото – като масленост и аромат, обяснява фермерът, който развива стопанството от осем години. В момента там се отглеждат 500 овце, за които не е проблем да изминават 5 – 6 км на ден в търсене на паша.
С помощта на проекта стара постройка във фермата е реконструирана и превърната в мини мандра. Според производителя обаче платежоспособното търсене на продукти от стопанствата е ниско.
Още една ферма е получила техническа подкрепа по проекта – стопанството на братя Пендански от село Алтимир (община Бяла Слатина).
Братята с помощта на близките си отглеждат 30 черношарени крави и произвеждат кашкавал. За разлика от големите мандри, тук процесите са ръчни. Освен традиционния кашкавал стопаните правят и разновидности с подправки и с боровинки.
Братята се занимават от 20 години с животновъдство, а имат собствена ферма от 10 години. Имали са проблем с осигуряването на пасища, разказват те. Единият – Марин, се е научил да прави преди години кашкавал във вече затворената мандра в Алтимир.
Стопаните и от двете ферми продават директно продукцията си в събота на столичния пазар „Борово“.
Фермерите от Алтимир планират да разнообразят продукцията и да започнат производството на масло. Те са готови да увеличат и отглежданите във фермата животни, но ако отпаднат териториалните ограничения в Наредба 26 и се позволи на стопаните да продават в цялата страна.
Междувременно БДЗП проучва периодично как се отразява интензивното земеделие на природата. В доклад на организацията за 2005 – 2013 г. се казва, че през последните 9 години пред очите ни изчезват някои от най-често срещаните видове.
Застрашени са редки видове като царския орел, които също са свързани с пасищата и ливадите, защото броят им зависи от наличието на лалугери, полевки, таралежи, зайци, змии и други животни.
Опазването на птиците е възможно в земите с висока природна стойност, където птиците намаляват със значително по-бавни темпове, отколкото в останалите земеделски земи, твърдят природозащитниците.
04:09 | 14.09.22 г.