Синдикатите и бизнес организациите все още не могат да изгладят споровете си по повод минималните осигурителни прагове. Всяка година двете страни преговарят за минималните доходи, на които да се осигуряват работещите в 75 икономически дейности.
С решение на социалния министър Зорница Русинова срокът за договаряне е удължен до 16 септември.
Има ли смисъл въобще от тези прагове, коментираха в ефира на БНР президентът на КНСБ Пламен Димитров и председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
Минималните осигурителни прагове осветлиха икономиката и са инструмент за борба с нелоялни практики в предприятията, категоричен е синдикалистът. Повече от 13 години минималният осигурителен доход е показал, че работи.
Според него през миналата година тези прагове са били постигнати с договорка с бизнеса, а не административно наложени от правителството. По тази причина и Димитров не е съгласен с позицията на бизнеса по казуса - че подобни изкуствени ограничения не са необходими.
Той беше категоричен, че ако синдикатите и бизнеса не успеят да се споразумеят, правителството административно ще определи минималните осигурителни прагове.
Предложението на синдикатите са през новата година осигурителните доходи да се увеличат с между 5 и 20% за различните дейности. Димитров посочи, че ръстът на реалната работна заплата у нас е в размер на 8-9 на сто и е нормално да има увеличение и на осигурителните прагове.
Пламен Димитров предупреди, че работниците в 75-те дейности ще протестират срещу липсата на минималните прагове, защото това ще засегне правата им - ще намалее размерът на осигуровките, а съответно и на болничните и майчинските.
"Няма печеливш в тази ситуация", категоричен е Димитров. Той обясни, че предприятията, които плащат осигуровки върху пълната заплата на служителите си, ще бъдат неконкурентни, ще загуби и осигурителната система. Той призна, че процесът по преговорите с бизнеса не е изцяло спрял - вече има договорени прагове по три икономически дейности в туризма и в търговията.
Васил Велев обаче е категоричен - няма споразумения между синдикати и представителните браншови организации, част от работодателските организации. За него тези прагове са напълно излишни и допълни, че няма друга държава в ЕС, в която да има минимални осигурителни доходи.
Мярката е административна и няма нищо общо с пазара, каза още той.
Според Велев няма основание в притесненията, че без минимални осигурителни прагове всички работещи ще бъдат осигурявани на минималната работна заплата. Той беше категоричен, че само малка част от работещите всъщност се осигуряват на минималните прагове, а повечето - на реалната си заплата.
Позицията на работодателите е, че минималните прагове всъщност увеличават сивата икономика и ограничават заетостта в отделни региони, защото те не могат да бъдат постигнати при нивото на производителност в секторите. Така хората се назначават на половин работен ден, но работят на пълен и това е най-явната проява на сивия сектор.
Без праговете работните места и заплати ще растат с "адекватни темпове", обясни председателят на АИКБ.
10:58 | 10.09.22 г.