Потенциалът за развитие на месодайното говедовъдство у нас е висок на фона на популярността на т.нар. “стек култура”. Необходимо е обаче фермерите да подобрят някои аспекти от отглеждането на животните, включително и храненето.
Това коментира пред БТА изпълнителният директор на Асоциацията за развъждане на месодайните породи говеда в България Андрей Чалъков. Организацията организира първия по рода си форум, посветен на месодайното говедовъдство – СТЕКСПО, който ще се състои от 30 септември до 2 октомври в Ямбол.
Чалъков посочва, че в България има шанс да се яде местно крехко телешко месо. Според него през последните 10 години ситуацията в сектора на месодайното говедовъдство доста се е променила и развитието е в положителна посока.
Той прогнозира, че до 2020 г. България ще има същото телешко, със същото качество и отговарящо на всички стандарти, каквото се предлага от вносителите.
Проблемът на България е, че няма традиции и база за отглеждане на месодайни породи говеда. Чалъков подчертава, че страната ни традиционно има повече опит в развитието на овцевъдството. В момента обаче има отлив от него и намаляване на поголовието, като едновременно с това става все по-интересно отглеждането на месодайни крави. Преди те са отглеждали предимно експериментално. Във високопланинските и предпланинските райони приоритетно са се гледали овце, коментира експертът.
Обратът в сектора се дължи на увеличеното търсене на телешко месо основно от Хо-Ре-Ка сектора. Постепенно се променя и културата на консумация на месо от дребните потребители и стек културата се развива все повече за сметка на консумацията на свинско месо.
Все още обаче консумацията на телешко месо в България е ниска – около 1 кг годишно на глава от населението.
Чалъков е оптимист, тъй като фермерите отглеждат все по-прецизно животните и подобряват пасищата. Ползването на земеделските земи все повече се оптимизира, а интересът в по-труднодостъпните планински райони се засилва, защото отглеждането на пасищни животни е единственият начин хората там да си докарат доходи.
Много малко фермери обаче могат да си позволят затворен цикъл на производство. Според Чалъков оптималният вариант за развитие на сектора е специализацията – “отглеждаш животните до 9 месеца и ги продаваш, след което ги взима друг фермер, доугоява ги и ги дава на кланица”.
“С близо 1,3 млн. ха пасища в България и минимум до 700 хил. майки потенциалът ни за производство на телешко месо у нас е наистина голям. При положение, че консумираме едва 1 кг годишно, е добре това да бъде експортна стока”, посочва Чалъков.