Без шлифоване и внасяне на нови кадри отвън България рискува да не привлече нови инвеститори, а и да загуби тези, които вече има. Това коментира пред Investor.bg Надя Василева, управляващият директор на Manpower България.
"Преквалификацията е и вариантът за справяне с безработните нискоквалифицирани хора у нас. Ако не тръгнем по този път, чуждите компании ще се пренасочат към държави, които им предоставят нужните кадри. Трябват ни стимули именно в тази посока", каза Василева и допълни, че този процес ще отнеме много време и усилия. В същото време ще даде възможност хората да бъдат назначени в чуждестранни компании, които изпитват недостиг на точно определен вид специалисти.
„Това, което е необходимо на българския пазар на труда в момента, е създаването на фокус групи, които работят конкретно върху решаването на проблема на даден работодател по намирането на определени кадри в даден регион”, посочи Надя Василева. Тя обясни, че по такъв начин в рамките на седмица може да се направи конкретен план за определен работодател и да се създаде бърза организация по преквалификация на хора, живеещи в дадения регион, или да бъдат транспортирани хора от други региони с високи нива на безработица.
По думите на експерта са нужни стимули от държавата към работодателите в посока хората да могат да сменят работните си позиции лесно - да имат различни работодатели, да са заинтересовани от различен тип работа и в същото време държавата и образованието да вървят в крак с променящите се изисквания на модерната икономика и глобализираната работна сила.
Колкото повече регулации се поставят пред работодателите, толкова повече икономиката ни ще буксува, посочва още Василева. Според нея политиките, които са фокусирани върху покровителстване на работни позиции, определено обезкуражават наемането на нови хора. „В момента нашият пазар на труда се задъхва от такива регулации. Кодексът на труда има нужда от сериозно осъвременяване в тон с новите технологии и с новите генерации на работното място“, смята Василева.
В същото време и работодателите трябва да помислят как да управляват работната сила - да прилагат нови модели, които да доведат до по-висока производителност при конкурентни разходи. А самите служители ще трябва да развиват и да доказват способност за усвояване на нови умения, за да са актуални на пазара на труда в дългосрочен план.
Необходимо е да се създадат адекватни мерки за развиване на талантите в България, включително за привличането на имигранти, но целенасочено и планирано според нуждите на нашия пазар, така че да развиваме икономиката си, посочва още специалистът.
Най-търсените специалисти в момента са квалифицираните професионалисти – водопроводчици, електроспециалисти, работещи в строителството, оксиженисти и други. Има изключително търсене на шофьори, на шивачки що се отнася до по- нискоквалифицираните специалности. За средния мениджмънт най-търсени са търговци, маркетинг специалисти, такива по дигитален маркетинг - тоест нов тип таланти, които са и най-търсените в последните месеци.
В момента работодателите имат нужда най-вече от нискоквалифициран и висококвалифициран персонал в областта на производството, ще са ни необходими инженери, хора с по два западни езика. С помощта на държавата може да се развие сферата на СПА и балнеологията за предоставяне на медицински услуги за хора в пенсионна възраст, където с подходящ маркетинг може да станем притегателен център за Европа и да привлечем доста платежоспособни потребители, казва още Надя Василева.
Ако държавни средства се пренасочат към субсидиране на технически специалности за сметка на такива като „Право” и „Икономика” например, това определено ще коригира произвеждането на специалисти, които не се търсят на пазара, допълва тя.
Продължава обаче да набира скорост друг феномен на българския пазар на труда - голяма част от работещите в чужбина изпращат пари на близките си у нас, които са достатъчна сума, за да ги демотивира да търсят работа. Това прави пазарът на труда в България изключително стагниран и недостатъчно гъвкав. В този смисъл едва ли сума от 700 лева, дори да е законово гарантирана, ще спре който и да било да продължи своето развитие в чужбина, казва експертът по повод предложението на КНСБ.
Василева напомни, че в частния сектор основен фактор за възнаграждението е производителността на труда, така че обвързващото между заплатата и развитието на икономиката е именно по-високата производителност. „В крайна сметка всеки работодател прави сметка как неговата компания да бъде успешна на българския пазар с определен бизнес план и ясно разписани заплати на служителите, за да може компанията да произвежда стойност и да бъде печеливша“, посочи Василева. И в момента много млади висшисти, които работят по специалността си, получават заплати над 700 лева, а тези висшисти, които са се съгласили да получават под 700 лева, или имат други доходи, или нямат други възможности за работа в момента, каза управляващият директор на Manpower България.
11:33 | 10.09.22 г.