Над 1,5 млн. българи имат разходи за електроенергия, надхвърлящи 10 процента от разполагаемия им месечен доход, а почти всеки пети беден харчи поне една пета от доходите си за електричество. Това е извод от анализа на риска за енергийната бедност в България, представен от Боян Захариев от Институт "Отворено общество" на форум съвместно с КТ "Подкрепа", предава БТА.
Анализът се основава на симулация на потреблението на електроенергия. В симулацията за "подложка" е използвано проучване на домакинствата на Институт "Отворено общество-София и Световната банка от 2011 г. Проучването съдържа записи за 2680 домакинства с общо 7752 членове.
При симулацията са използвани цени на електроенергията към юни 2016 г. Доходите на домакинствата са коригирани равномерно с ръста на доходите за периода 2011 г.-2016 г.
За разработването на модела изследователите не са разполагали с данни за ползваните от домакинствата електроуреди, но според Захариев може да се предполага, че голяма част от хората ползват остарели и нискоефективни електроуреди, защото нямат пари за купуване на нови от висок енергиен клас. В симулацията е махнато отоплението на електричество, тъй като то не е част от социалния пакет, а е компенсирано с друга програма. Включено е пране, приготвяне на храна, съхранение на храна, миене и къпане на бойлер, осветление, развлечения -компютър и телевизор, както и почистване на дома, гладене.
Делът на парично бедните и енергийно бедните в страната са сходни - всеки пети от българските граждани е в риск от парична или енергийна бедност. Разработените сценарии показват, че ако в процеса на либерализация цените на електроенергията се повишат с 10 процента, при сегашните разчети за компенсиране на уязвимите потребители, почти всички парично бедни ще се окажат и енергийно бедни, каза Боян Захариев. Сред най-силно засегнатите ще бъдат самотните възрастни, домакинствата с безработни, както и бедните семейства с деца.
Средното българско семейство потребява средно около 330 киловатчаса електроенергия месечно. В момента социалният пакет може да компенсира бедните за не повече от 150 киловатчаса, или за по-малко от половината от нормалната консумация, като подпомагането за тези количества е в рамките на една трета от крайната цена, а за останалите количества не се предвижда компенсация. При евентуално петпроцентно увеличение на цените при либерализацията, такъв пакет може да го поеме без проблем, но при десетпроцентно увеличение енергийната бедност достига 27 процента, коментираха от "Отворено общество" и КТ "Подкрепа".
Според анализа има и риск оповестеният социален пакет да не достигне до всеки трети от най-уязвимите потребители на електроенергия. Изследователите коментираха, че сред групите с неплатени сметки не са само хора от малцинствата, половината са българи.
В анализа се посочва, че различията в доходите между бедните и останалата част от обществото са значителни. Хората под линията на бедността след плащане на сметките си за ток остават средно с едва около 160 лева месечно. Тези средства са три пъти по-малко в сравнение със средния разполагаем доход на българина, след като си плати сметката за електричество. Средно при бедните делът от домакинския бюджет за електричество е 14 на сто, докато живеещите над линията на бедността изразходват почти три пъти по-малко - около пет на сто.
Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов заяви, че т. нар. либерализация притеснява заради разнопосочните като послание сценарии - оптимистични - на правителството, и песимистични - на експертите. По думите му най-вероятно от всичко ще пострадат крайните потребители.
КТ "Подкрепа", Институт "Отворено общество" и омбудсманът Мая Манолова призоваха за дефиниция на енергийно беден, която да не е "кръгова", т.е. енергийно беден е този, който е подпомаган, а да съдържа конкретика.
България е енергийно най-бедната държава в Европа, заяви Мая Манолова. Тя смята, че енергийно бедните трябва да бъдат подкрепени с програми за подмяна на уредите, да се дадат възможности за разсрочване на сметки, както и да се направи фонд за подкрепа на тези хора. Тя призова мерките, свързани с либерализацията, да не са адресирани само към уязвими групи, тъй като има информация, че се готвят злоупотреби, с които досегашните търговци на ток, с клаузи в договорите, искат да задържат на всяка цена клиентите. Омбудсманът предлага да се изгради информационна система за това кой какви условия предлага, както и да има списък с данни за тези, от които трябва да се пазим.