За втора поредна година България продължава да отчита спад на компаниите, изпаднали в несъстоятелност, като за 2015 г. понижението е от 8,1% спрямо спад от 23% през предишната година. Това сочат резултатите от годишното проучване на несъстоятелността в региона на Централна и Източна Европа за 2015 г., изготвено от Coface.
Данните от доклада показват, че има по-малко от 2 фалита на 1000 активни компании в България. Въпреки силното търсене компаниите от сектор търговия са сред най-засегнатите – над 1/4 от всички случаи на несъстоятелност.
Има няколко сектора в страната, които се представят изключително добре и обявленията в несъстоятелност са най-малки. Сред тях са IT секторът, фармацевтичната индустрия, както и социалните дейности. От другата страна на спектъра обаче, като "най-лоши" сектори, са търговията на едро и дребно, строителството, операциите с недвижими имоти, както и сухопътният транспорт.
„В страната ни ситуацията по отношение на несъстоятелността определено се подобрява, причина за което са по-благоприятните икономически условия“, коментира Милена Виденова, управител на Coface за България. „Това обаче не бива да ни успокоява напълно, тъй като рисковете в европейски и в световен мащаб нарастват и регионът трудно може да остане изолиран от тази тенденция“.
Според данните на Coface основните причини за финансовите затруднения на компаниите в България са високите нива на задлъжнялост, секторната цикличност, лошото управление на ликвидността и по-малкото възможности за финансиране.
Прогнозите на компанията за 2016 г. сочат продължаващо намаляване на фалитите, този път обаче с доста по-малък ръст – 2,3%. За периода от 1 януари до 30 юни 2016 г. броят на компаниите, обявени в несъстоятелност, е 245, като за същия период на миналата година те са били 346, което означава спад от 29%.
Наблюдава се промяна и в секторите, в които има най-много компании в несъстоятелност от началото на годината досега, като това са строителство на жилищни и нежилищни сгради, покупка и продажба на собствени недвижими имоти, товарен автомобилен транспорт, както и търговия на дребно с лекарства и други фармацевтични стоки. В страната делът на несъстоятелностите е 0,15% от общия брой на компаниите, като това е един от най-ниските показатели за Централна и Източна Европа.
Фалитите в региона също намаляват
На регионално ниво страните от ЦИЕ* се радват на благоприятни икономически условия, което води до общ спад на фалитите с 14% за региона. Намаление има в 9 от 13-те страни, като с най-голямо подобрение е Румъния – 49,5%, което се дължи основно на отстраняването на неактивни компании и на въвеждането на фискални стимули. Причините за несъстоятелност в страната се основават на мениджмънта на ликвидността и на увеличаването на задлъжнялостта през последните години от 76% през 2008 г. до 124% през 2014 г.
Унгария също е доста напред със спад от 44,2% на компаниите, обявили несъстоятелност. Не така стоят нещата за Украйна, Литва, Чехия и Сърбия обаче, където се отчита ръст на фалиралите компании. Най-висок този процент е в Украйна – 20,8%, основно заради рецесията в резултат на конфликта с Русия.
Изненадващи са тенденциите в Чехия. Въпреки големия ръст на брутния вътрешен продукт на страната – 4,2% за 2015 г., и прогнозата за растеж от 2,4% за настоящата година, компаниите, обявили несъстоятелност, са се увеличили с 8,7% до 13 900 случая през миналата година. Причината за това се крие именно в бързото развитие на Чехия, тъй като фирмите, които не са конкурентоспособни, не успяват да се задържат на повърхността.
Прогнозите на Coface, въз основа на положителното развитие на региона, са фалитите през 2016 г. да намалеят с още 5,3% общо за региона. Компаниите ще продължат да печелят от благоприятната икономическа среда, особено в сравнение с трусовете, които изпитват много други развиващи се икономики.
Корпоративните рискове обаче нарастват през последния месец, коментира Виденова. „Няма и месец, откакто се случи референдумът за Brexit, но хипотезите как точно ще се случи той и какви ще бъдат последствията, включително за България, все още се оценяват“, допълни тя.
Другият фактор от гледна точка на рисковете, които продължават да съществуват, са терористичните атаки на различни дестинации – в Европа и извън континента.
В същото време „това, което се случва в съседна Турция с неуспешния опит за преврат ще има последици не само в геополитически аспект, но и в икономически“, добави управителят на Coface. „Това, което се очаква в чисто политически план е позицията на президента Ердоган да се затвърди и да има опити за нови промени в конституцията. Другият риск, който може да се реализира, е да има напрежение в отношенията със САЩ поради искането за екстрадиране на Фетхуллах Гюлен“.
Освен спад в туризма, който вече се наблюдава вследствие на терористичните атаки в страната, последствия може да има и върху курса на лирата заради обвързаността ѝ с долара, както и върху отлива на инвестиции и на капитал.
„70% от задълженията в страната са деноминирани в долари, което е един доста висок процент, а това ще даде отражение върху тяхното обслужване и върху конкурентоспособността на компаниите“, каза още Виденова. Според нея по отношение на икономиката има още два аспекта, върху които може да има последствия – вносът на суровини и земеделският сектор.
От гледна точка на последиците за България обаче тя заяви, че периодът след опита за преврат е твърде кратък, за да се предвидят ефектите. За страната ни ще има последици, ако в Турция се въведат капиталови рестрикции, подобно на Гърция миналата година, но според Виденова е твърде рано да се каже дали такива ще има и какви могат да бъдат последствията за България като цяло.
* За целите на изследването регионът ЦИЕ включва: България, Хърватска, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения и Украйна.
17:15 | 10.09.22 г.