Ако проектът „Белене“ беше оформен правилно, с всички ескалации на цената и другите подробности, и RWE щеше да остане като стратегически инвеститор, и централата щеше да се строи. Това заяви в блиц контрола в Народното събрание премиерът Бойко Борисов в отговор на въпрос на депутата от БСП Жельо Бойчев.
Борисов беше категоричен, че след осъдителното решение на арбитража по иска на „Атомстройекспорт“ пред кабинетът има няколко варианта за реакция. Той поиска „сериозна подкрепа“ от страна на другите партии и предложи тези варианти да бъдат дискутирани в енергийната комисия на Народното събрание.
Премиерът посочи, че възможностите са централата все пак да бъде изградена, но това е дългосрочен проект – за „60-70 години“ и затова е нужно обединение при вземането на решението. Ако не бъде построена втората ядрена централа, България ще трябва да плати „живи пари“. Вариант е и да бъде потърсен купувач на оборудването, което Арбитражният съд присъди да купим. Стойността му е 550 млн. евро.
Бойко Борисов беше категоричен, че страната ни уведомява всички свои партньори за развитието на големи проекти. Така правителството е уведомило за прекратяването на отношенията с американската компания Westinghouse по повод нова мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“.
Този коментар е свързан с появилата се информация, че тогавашният външен министър Николай Младенов е изпратил мейл до Хилари Клинтън, тогава държавен секретар на САЩ, за спирането на АЕЦ „Белене“.
„Външните министри комуникират със своите партньори“, категоричен беше премиерът и допълни, че това са "нормални неща в политиката".
Споразумението за реадмисия с Турция вече се спазва и няма нищо обезпокоително, съобщи още премиерът пред депутатите. „Това не означава, че сме спокойни“, каза обаче той и допълни, че по тази причина са били инвестирани „десетки милиони“ в заграждания по турско-българската граница.
Той коментира още, че миграционният натиск в момента е слаб. През миналата година в страната са заловени 7 хил. нелегални имигранти и 400 трафиканти, допълни още Борисов в отговор на депутата от „Патриотичния фронт“ Юлиан Ангелов.
В отговор на въпрос на депутата Костадин Марков от „Реформаторския блок“, свързан със засилени проверки по Черноморието, които гонят „уикенд“ туристите, премиерът посочи, че приходите от туризъм през юни растат.
През юни 2015 година са били 800 млн. лева, докато през тази година те растат с 200 млн. лева до 1 млрд. лева. Според премиера част от тези допълнителни приходи е свързана със засиления контрол на данъчните служители и Агенция „Митници“. От друга страна се увеличава и броят на туристите. Само в Бургаска област туристите са с 18% повече, съобщи още Борисов.
Депутатът Костадин Марков призова тези проверки да бъдат правени дискретно, защото развалят имиджа на курортите.
Самата Великобритания не е наясно какво ще прави и как ще започне процедурата по излизане от ЕС с лидери в оставки, заяви още Борисов в отговор на въпрос на депутата от БСП Корнелия Нинова за действията на правителството за защита на икономиката при Brexit.
Лидерът на БСП поиска от правителството да съобщи какви мерки вече са предприети за защита на българските компании, които изнасят за Великобритания, както и за българските граждани, които в момента живеят и работят в Обединеното кралство.
Премиерът беше категоричен, че реалните ефекти ще бъдат усетени едва през 2019 г. За него процесът действително е тревожен, но „никой в Европа не може да даде отговор на въпроса“ на лидера на БСП, защото Великобритания още не е активирала чл. 50 от Договора от Лисабон, не е ясно дори и дали британският парламент ще одобри подобно решение.
Първо трябва да започнат преговорите, да бъде решено какъв статут ще получи Великобритания извън ЕС, преди да бъдат обмислени мерки за защита на българската икономика от негативните ефекти, коментира той.
Според Борисов Brexit може да има и позитивен ефект за България, защото може да привлече британски инвеститори, които ще търсят седалище на своята дейност на територията на ЕС.
06:41 | 07.09.22 г.