fallback

Бъдещето на България - в специализирания туризъм

Не можем да разчитаме само на ниската цена на услугите, защото тази възможност се изчерпва, коментира доц. Красимир Александров

10:02 | 29.06.16 г.

Бъдещето на България е в специализирания туризъм най-вече заради природните ресурси. Това коментира в интервю за БТА доц. д-р Красимир Александров, ръководител катедра "Туризъм" в Аграрния университет в Пловдив.

Александров посочва, че България е сред малкото страни в Европа, които са успели да запазят голяма част от природата си в автентичен вид. Това дава допълнителна добавена стойност на туристическия продукт.

„Природните ресурси са даденост, но ние трябва да направим така, че да предизвикаме интереса на туристите към тях и това да носи приходи. Трябва да обединим интересите си, по-големите в бранша да помагат на по-малките и да създадем интересен продукт, защото туристите приемат като един продукт дестинация България“, коментира експертът.

„Хубавото е, че концентрацията на хотели на определени места успя да съхрани други територии, които имат висок потенциал. Туристът иска да получи нещо уникално и като си тръгне да усеща приятни емоции. Културният и селският туризъм са водещи в различните типове туризъм, но бизнесът не може да осигури нужното качества на инфраструктурата. Това важи и за балнео и СПА туризма, където не са от значение само природните дадености“, посочва той.

Не можем да разчитаме и само на ниската цена на услугите, защото тази възможност всяка година се изчерпва - вдигат се заплатите, цената на консумативите, променят се осигурителни прагове. Това може да се използва при определени условия, но не и като основно конкурентно предимство, допълва Александров. Ниската цена освен това не привлича платежоспособни туристи.

Доц. Александров подчертава, че туристическият сектор действително има нужда от добре подготвени кадри.

„Лошото е, че тези, които виждат бъдещето си в тази професия, обикновено търсят реализация в чужбина и вече имаме успели наши студенти в САЩ, в Дубай, в Европа и то на високи мениджърски позиции. Друг проблем у нас е, че малкият и среден бизнес обикновено залага на хора от семейството, което е заради това, че на външни лица трябва да плащат заплати и осигуровки“, посочва той.

Експертът допълва, че единни професионални стандарти в образованието няма. Много често кандидатите нямат перспектива за кариерно развитие и мотивацията им стига до 2-3 месеца, колкото е сезонът и възможността за бързи пари.

Три са категориите на хората, предпочели да се обучават в специалност "Туризъм". От една страна това са хората, които са мотивирани в целия процес на обучението, от друга страна са тези, които решават да започнат като наемни работници, но има и трети, които нямат отговор на въпроса защо са избрали тази специалност, коментира преподавателят.

По думите му държавата дава за обучението на един студент в направление туризъм 693 лева за година и с тези средства не може да се получат качествено обучение и практика. Доц. Красимир Александров смята, че държавата трябва да стимулира онази част от бизнеса, която се престраши да обучава студенти практически.

„Туризмът не е от приоритетните направления за висшето образование, но пък е приоритетна икономическа дейност. Образованието ни се извършва на принципа на една отворена система и непрекъснато търсим връзка и помощ от бизнеса по отношение на техните изисквания. Имаме база, на която стъпваме, имаме и перспектива, но тук бизнесът трябва да стане по-активен“, казва още той.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 14:08 | 13.09.22 г.
fallback