В големите градове в България расте консумацията на вино от среден и висок клас, но като цяло в страната с най-голям обем са продажбите на базовите вина в по-евтини бутилки на цена до 7 лева или в по-големи опаковки. Това коментираха производители на вино пред Investor.bg. Избите обаче отделят все по-сериозно внимание на производството на скъпи бутилки, които реализират както на вътрешния пазар, така и в чужбина.
„Има интерес към скъпите вина и пазарна ниша, но не са толкова много заможните хора в България“, казва Симеон Бойчев, президент на „Бойар“ ООД Поморие. Най-скъпата бутилка на производителя е 22 лева.
Той допълва, че точно за такова вино получава предложения за продажби, включително и в Китай. Като цяло по думите му пазарът е труден, а конкуренцията от европейските традиционни производители и Новия свят притиска българските производители.
„Качеството на произведеното в България вино расте. Производителите получават все повече награди, включително на международни конкурси“, казва Бойчев.
Тъй като отчита търсенето на евтино вино, компанията предлага пластмасови туби от 3 и 5 литра с цел опаковката да е по-евтина от бег-ин-бокс кутиите. А от последната реколта производителят е преработил 400 хил. литра, от които 10 – 12% е по-скъпото вино.
В последните години в големите градове се търсят по-качествени вина от среден и висок клас, коментира Елина Спасова, маркетинг директор в „Домейн Бойар“, като се позовава на проучване на компанията за състоянието на пазара.
Тя допълва, че консумацията на висок клас вино се увеличава непрекъснато. „Българите сме патриоти по отношение на виното и ценителите, които са готови да дадат повече пари за напитката, търсят произведено у нас вино, тъй като знаят, че съотношението цена – качество е много добро“, казва експертът.
По думите й главните канали за високия клас вина са специализираните магазини и ресторантите, въпреки че повечето големи търговски вериги също предлагат скъпи вина.
Проучването обаче показва, че най-много българинът купува ежедневните по-евтини вина заради ниските доходи. „Тези вина не бива да бъдат пренебрегвани от производителите, защото осигуряват големи обеми при продажбите“, казва Елина Спасова.
Така според нея търсенето на вино среден и висок клас е концентрирано в големите градове, където 30 – 40% от продадените бутилки са с по-скъп етикет.
Маркетинг директорът пояснява, че около 20 – 30% от виното на компанията е във високия клас, тъй като става въпрос за производство на лимитирани вина в по-малки партиди.
Този процент е различен за всяка реколта, тъй като всяка година количеството и качеството на гроздето е различно.
„Избата ни в Кортен е специализирала изцяло в производството на висок клас лимитирани вина - около 1,5 млн. бутилки годишно“, казва Елина Спасова. Най-скъпото им вино е от лимитирана серия, при която цената варира според реколтата от 50 до 120 лева за бутилка, като при по-старите реколти цената се качва, защото количествата се изчерпват.
Тя допълва, че доскоро скъпите бутилки са продавани основно на вътрешния пазар, но получените отличия от международни конкурси отварят възможности за износ на взискателни пазари като Бенелюкс, Хърватия и Швеция.
„Като имаме предвид възможностите на потребителите, в момента най-много се купуват вина от нисък (до 7 лв.) и среден клас (приблизително до 15 лв.)“, смята и Христина Божилова от „Домейн Менада“. Компанията произвежда основно среден клас вина, но от тазгодишната реколта за първи път планира да задели и за по-скъпо вино.
„Всяка изба сама решава къде да си постави виното, като има предвид качеството на течността. Това, което продава, са етикетът, визията и брандът“, допълва тя.
„Най-добрият начин да бъдат представени българските скъпи вина е те да присъстват в листата на топ ресторантите и в най-добрите магазини за вино. Но присъствието в листите не е достатъчно, защото бутилките няма да се продават без постоянни промоции. Тези промоции трябва да бъдат организирани както за професионалистите, така и за потребителите“, казва Кристоф Сепулведа, собственик на Probegex - компания за маркетинг и износ на българско вино, с фокус върху експорта за Бенелюкс и САЩ.
Той отчита, че се полагат усилия, но те според него не са достатъчни, за да бъде постигнат достатъчно голям успех в продажбите.
Вносителите и дистрибуторите не могат да осъществят продажби и промоции, ако производителите и съответните държавни институции не се ангажират финансово и организационно, категоричен е експертът.
Той казва още, че скъпите български вина вече намират пазар във всички страни, в които българските производители искат да изнасят. Това се дължи на усилията на избите, които е трябвало да променят по време на прехода към демокрация имиджа на България като страна производител на големи количества евтино вино.
Светът трябваше да открие, че българските винарни и винопроизводители са наистина способни да произвеждат вино в премиум сегмента, казва Кристоф Сепулведа.
Според него най-добрите пазари за износ на скъпи вина са страните, които не са винопроизводители, но имат развита гурме култура като Япония, Бенелюкс или Великобритания.
На тези пазари конкуренцията е наистина силна между вината в ниския ценови клас и само качество на конкурентни цени може да промени ситуацията, съветва той производителите.
Елина Спасова също смята, че се променя имиджът на страната на световните пазари. „Докато преди 10 г. се търсеха евтини български вина, сега успехите ни позволяват да се качим по-нагоре на рафта. Това по-качествено вино вече създава друго впечатление на потребителите не само за българското вино, но и за продуктите от България“, казва тя.