Сред по-важните, но и не особено коментирани теми от последния месец са плановете на Министерството на отбраната да направи значителни разходи за модернизация на въоръжените сили. Основна част от тези разходи ще отидат за закупуване на нови самолети за военновъздушните сили и фрегати за нуждите на флота. Според някои изчисления общата стойност на модернизацията възлиза на 3,8 млрд. лв. до 2022 г. Това е значителна сума предвид размера на държавния бюджет, което най-вероятно ще наложи намиране на допълнително финансиране за този разход, коментира Адриан Николов от Инфограф.
В свой анализ той поставя военните разходи на България в контекста на тези на останалите държави от НАТО, както и ги разглежда в историческа перспектива от началото на 90-те години насам, когато повечето от новите членове на Алианса си поставят за цел присъединяване към него след разпада на СССР. Основен източник на информация са официалните данни, публикувани от НАТО, допълвани с данни от Stockholm Institute of Peace Research, които ежегодно предоставят сравнителна информация за военните бюджети на страните от целия свят. Разходи за отбрана на България В периода 1993-1998 г. разходите за отбрана на България като цяло намаляват. Страната ни започва да отпуска повече средства между 1999 и 2007 г., след което отново следва период на свиване. Като цяло в края на периода България отпуска по-малко средства за отбрана, отколкото в началото му – 797 млн. долара през 2015 г. срещу 1,1 млрд. долара в началото на периода и 1,26 млрд. долара в пика през 2007 г.
В относително изражение разходите за отбрана варират в диапазона 2,4-2,7% от БВП до 2007 г., след което започват да намаляват, за да стигнат 1,4% днес. Причината за тази промяна най-вероятно е в нарастването на благосъстоянието на страната от началото на XXI век насам, съчетано с относително стабилното равнище на разходите за отбрана. По-големи изменения се наблюдават при структурата на разходите. За периода 2008-2015, за който НАТО предоставя информация, разходите за военна техника намаляват драстично: от 21,4% до 1% през 2014 г. Разходите за военния персонал от своя страна нарастват почти двойно – от 44,9%, до 71,8%. Разходи за отбрана като дял от БВП Представянето на бюджета за отбрана като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) демонстрира доколко отбраната е приоритет на политиката на отделните държави и позволява между тях да се правят сравнения, без да се взема предвид разликата в тяхното благосъстояние. Показателят служи като база на едно от ключовите изисквания, които НАТО налага на своите членове. Участието в Алианса е обвързано с ангажимент за изразходване на поне 2% от БВП за поддръжка и обновление на въоръжените сили.
Общата тенденция е към намаляване на дела от БВП, който страните от НАТО отделят за поддръжка на въоръжените си сили. Докато в началото на 90-те години средната за страните, които днес са част от Алианса, стойност е 2,5-2,6%, то през последното десетилетие тя е спада до 1,5-1,6%. Тази тенденция не е валидна за всички държави – Латвия например увеличава почти двойно своя военен бюджет спрямо 90-те години, до пик от 1,6% от БВП през 2006 г., а Естония – почти тройно, до пик от 2,3% през 2009 г. През 2015 г. едва 7 държави спазват формалното изискване на НАТО. Над 2% от БВП за отбрана отделят Великобритания, Гърция, Естония, Полша, САЩ, Турция и Франция, като при няколко от тях ръст се наблюдава след началото на кризата в Украйна и срещата на върха в Уелс, където повечето страни членки изявиха намерението да завишат разходите си до изискваните равнища. Абсолютна стойност на военните разходи Разглеждането на абсолютната стойност на военните разходи позволява да се направи груба оценка на отбранителните възможности на отделните държави. Много вероятно е, например, САЩ, които през 2015 г. са направили 2 пъти повече военни разходи от всички останали страни от НАТО взети заедно (около 600 млрд. долара за САЩ спрямо приблизително 300 млрд. за останалите страни), да разполагат с много по-силна и съвременна армия от останалите членове на Алианса, и обратно – Албания, която през същата година е отделила едва 155 млн. долара, да може да разчита на остаряла техника и малка армия. Очаквано, при абсолютните стойности на военните бюджети има значителна разлика между по-богатите страни в Западна Европа и по-бедните в Централна и Източна Европа. Начело на класацията застават двете ядрени сили Великобритания и Франция, следвани от Германия, Италия и Турция, които също приютяват значителна част от въоръжените сили и военна техника на НАТО в Европа. С най-малки бюджети пък са Албания, трите балтийски държави и Люксембург. При повечето държави нивата на абсолютните военни бюджети остават относително стабилни през периода, с тенденция към тяхното намаляване. Изключение прави Полша, която от началото на новото хилядолетие е успяла почти да удвои военния си бюджет, благодарение на което се радва на най-съвременната армия в Източна Европа (Global Firepower Index, например, я поставя на пето място в Европа). Разходи на глава от населението Разглеждането на разходите на глава от населението позволяват придобиването на обща представа колко струва за всеки един от гражданите на членките на НАТО осигуряването на отбраната на страната му. Интересно е, и до голяма степен неочаквано, че през периода, за който Алиансът предоставя данни по този индикатор, разходите на глава от населението спадат в почти всички държави. Макар че в голямата си част това е период на тежка икономическа криза, военните разходи обикновено последни стават обект на бюджетни съкращения. Начело по този показател застават отново държавите, които отпускат най-голяма част от своя БВП като разходи за отбрана. Впечатление правят непропорционално високите разходи на Норвегия (обясними донякъде с високия стандарт на живот в страната спрямо много от останалите членове на НАТО), както и тези в Гърция, които са сравними с тези на Германия и Франция, но не отговарят на възможностите на армиите им. Най-евтино на глава от населението излиза армията на Албания, следвана от тези а България, Унгария и Румъния. Военен персонал От 2008 г. насам общата тенденция в НАТО е към намаляване на военния персонал, като до 2015 г. той е намалял общо с над 400 хиляди души. С изключение на Норвегия, Литва и Канада всички останали членове на НАТО или намаляват, или запазват размера на армията си.
Водещи тук отново са САЩ, които формират около 1/3 от персонала на НАТО, следвани от Турция, Франция и Италия. С най-малка численост на въоръжените сили са Люксембург, Естония, Албания, Латвия и Словакия. Разглеждайки тези числа е полезно да се направи и сравнение на общия персонал на НАТО (към 2015 г. общо 3,2 милиона души) с тези на другите големи военни сили – Китай (2,3 милиона), Индия (1,3 милиона) и Русия (835 хиляди), което дава обща представа за възможностите на Алианса спрямо преките му “конкуренти”.
Структура на разходите Структурата на разходите може да се използва като индикатор за състава на армиите на страните от НАТО и тяхното състояние. По-съвременните армии отпускат повече средства за военна техника, отколкото за издръжка на персонала. Обратно - по-ниско технологичните армии (като българската) отпускат повече средства за издръжка на персонала, отколкото за закупуване и поддръжка на техника. Най-голям дял за персонал дават Белгия, Италия и Албания; най-малък е той при Великобритания, САЩ и Норвегия. Разпределението при разходите за военна техника е обратното – там най-голям дял отпускат САЩ, Турция и Люксембург, а най-малък – Белгия, България и Словения.
03:48 | 14.09.22 г.