Необходимо е да се търсят механизми, чрез които оскъдният публичен ресурс за лекарства да бъде насочен по правилния начин в полза на пациентите и обществените фондове. Оценката на здравните технологии (ОЗТ) е именно такъм механизъм, който иновативната индустрия в България приема като незаменим инструмент в установяването на клиничните и икономическите ползи от новите терапии. Това каза Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), по време на третото издание на форума Здравен дебат на тема „Иновации и оценката на здравните технологии – ползи и предизвикателства”, организиран от Investor.bg и Puls.bg.
В презентацията си пред аудиторията на форума той подчерта, че е много важно да има диалог между индустрията и властите, без какъвто няма как да се случи оценката на здравните технологии.
Фармацевтичната индустрия подкрепя въвеждането на ОЗТ в България, защото този механизъм информира за ползите от дадена нова терапия и подпомага здравните власти при взимането на решение за заплащането на терапиите от обществените фондове. Механизмът обаче не е панацея за намаляването на разходите на обществените фондове за медикаменти, защото иновацията винаги изисква допълнителен ресурс, посочи Денев. Той изрази надежда, че в диалог с властите ОЗТ ще сработи навреме и по правилния начин, така че да не се забавя допълнително достъпът на пациентите до нови терапии.
„Въвеждането на нови технологии изисква и повече ресурс и ОЗТ не може да е инструмент за намаляване на разходите”, отбеляза директорът на ARPharM.
Въпросът дали дадена нова терапия трябва да се заплаща с публични средства, или не, трябва да се взема на базата на информирани решения и доказателства, подчерта експертът. Именно затова оценката на здравните технологии е необходима на всяка една държава, особено ако тя иска да въвежда и използва нови технологии, каза Денев.
ОЗТ трудно може да играе ролята на инструмент за задържане на публичните разходи за лекарства, тъй като въвеждането на нова технология, независимо от всички останали инструменти, които се прилагат, винаги изисква повече ресурс, заяви той.
Над 7 хиляди молекули в момента са в процес на разработка, което ни изправя пред вълнуващи години на иновация, но е и сериозно предизвикателство. В следващите години се очаква да се появят достатъчно нови терапии в различни области, които ще бъдат революционни. Именно затова очакваме ОЗТ да бъде мост между науката и заплащането на новите молекули от публичните фондове, изтъкна той.
Деян Денев отбеляза и забавянето на навлизането на новите терапии. Пациентите в България като цяло чакат доста време за достъп до нови терапии. Така че независимо какви промени се правят в лекарствената регулация, този факт трябва да се отчита и новите правила да не водят до допълнително забавяне на достъпа, каза специалистът. Той напомни, че и досега е извършвано информирано решение за включване на лекарства в позитивния списък, но от тази година с въвеждането на механизма на ОЗТ вече се институционализира механизмът.
Оценката подкрепя политиката в процеса на взимане на решение дали да се заплаща дадена терапия, или не, но самата тя е елемент от лекарствената политика, който носи информация на властите, за да вземат решение. Без оценка на здравните технологии няма как решението на здравните власти да бъде аргументирано, а по-скоро основано на някаква интуиция, каза Денев.
Той обърна внимание и на опасностите, които биха се появили в началото на прилагането на този механизъм. Не трябва да гледаме на ОЗТ като на панацея, тя не може да реши вместо властите и органите дали да се заплаща технологията от касата, или не. Понякога твърде много информация не означава по-правилно решение, затова големият обем информация трябва да е съпроводен с правилния анализ. В процеса на ОЗТ винаги има и възможност за административно забавяне. Не бива да се позволява обаче дадена нова терапия да не стига до пациентите заради някакви технически или организационни неуредици, смята Денев.
Друг риск може да възникне, ако оценката на здравните технологии се фокусира единствено върху въздействието върху бюджета, а не върху медицинските ползи. Тогава крайният резултат няма да е задоволителен. Подходът трябва да бъде комплексен и да се отчитат клиничните данни, отчете още той.
Функционирането на системата по ОЗТ е доста скъпо, коментира още Денев. Годишният разход на агенцията, която се занимава с ОЗТ във Великобритания например, е около 60 млн. паунда – една изключително сериозна сума. Като по-икономичен и балансиран модел у нас може да се концентрираме върху използването на данни и анализи по отношение на клиничната ефективност, събирани от другите държави при оценката на дадена терапия за реимбурсиране.
По негово мнение освен за лекарствата ОЗТ е необходима и може бързо да се случи и за медицинските изделия.
Денев открои и някои предизвикателства при въвеждането и прилагането на ОЗТ у нас. Според наредбата ако оценката в дадена от референтните ни държави остане негативна, процедурата в България ще се прекрати. Докладът на всяка оценка обаче никога не е дефинитивен – нито негативен, нито положителен, така че реферирането към подобни оценки по категоричен начин трудно е възможно, каза Денев.
Индустрията в България има уверение, че за негативно решение ще се смята само когато в референтната държава е налице негативно реимбурсно решение. Следва да се има предвид и че в тези държави се прилагат различни методологии по оценка на здравните технологии и невинаги една обща оценка в чужда държава е подходяща за сравнение у нас. Би следвало да се използва оценката на тази институция, чиято методология максимално се доближава до оценката в България и то по индикации, а не в общ план, каза специалистът.
Що се отнася до използването на данни за заболеваемостта, Денев каза, че когато локални данни за заболеваемостта у нас са налични, е добре да бъдат използвани за нуждите на оценката, но в случаите, в които не са налични, трябва да се позволява използването на данни от други държави.
Здравен дебат се проведе с подкрепата на AMGEN – генерален партньор, Roche, Novo Nordisk и Astra Zeneca.