Европа е исторически партньор на Русия в потреблението на природен газ, но повече от 20 години създава и т.нар. „вътрешен енергиен пазар“, чийто основен принцип е разделянето на инфраструктурата от търговията с енергийни ресурси. Европа иска да създаде енергийни магистрали, по които всеки доставчик да може да доставя газ до потребителите. Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ енергийният експерт Атанас Георгиев по повод строежа на газопроводите "Северен поток 2“ и "Южен поток".
"Това, което се противопоставя в случая е една чисто икономическа политика в ЕС – за осигуряване на повече конкуренция и на ниски цени за крайните потребители с акцент и върху сигурността на доставките, докато от другата страна виждаме Русия, която не иска да загуби историческите си отношения със своите клиенти, не иска да загуби и възможността да преговаря и с всеки от тях поотделно, да създаде т. нар. „съвършена ценова дискриминация“, каза ескпертът.
Според експерта обаче за съжаление, борбата е асиметрична, защото, от едната страна, ЕС прилага основно икономически мерки, докато от другата "виждаме как Русия комбинира, успешно понякога, геополитически и геоикономически мерки постигането на своите цели".
Георгиев коментира, че алтернативата е необходима, за да може да се постигне „една по-реална цена“ и изтъкна, че в Балтийския регион цените са паднали, след като са били изградени инсталации за доставка на втечнен природен газ.
"Енергийният съюз, като концепция, казва, че и други региони в Европа все още са в т. нар. „островен режим“ и получават газ от един доставчик", каза Георгиев. "За България знаем, че това е валидно - все още нямаме алтернативни доставки и трасета. Ако се направи едно координирано усилие от страните от региона, да се осигурят такива алтернативни доставки, това ще означава, както миксиране на руските количества с други, така и постигане на една по-пазарна, по-конкурентна цена, която е обвързана по-пряко със спотовия газ пазар, а не по дългосрочни десетгодишни договори".
Проектът „Турски поток“ няма да се случи, пред и да се разреши кризата в Сирия, коментира Георгиев, а "Южен поток" може да се осъществи само като част от проекта за създаване на т. нар. „хъб“ у нас, където да се миксира газ от различни доставчици, но не и при предварителните условия отпреди години и инфраструктурата на наша територия ще е европейска и отворена за всички доставчици. Срещу "Северен поток 2“ пък има голям политически отпор.
"Не бива да забравяме, че ако той бъде изграден, особено с този капацитет от 55 милиарда кубически метра годишно, това ще означава практически изоставяне на трасето през Украйна", заяви Георгиев. "Украйна е важна за енергийната сигурност на Европа, защото, ако отпадне това трасе, всъщност ще остане само „Саверен поток“ като основно трасе за доставка до Центална Европа и до западна Европа, което ще намали енергийната сигурност, както отбелязват от Европейската комисия".
Според него има и друг по-малко важен момент - по този начин, ако Европа подкрепи "Северен поток-2", ще означава, че тя е съгласна с изоставяне на трасето през Украйна, "с изоставяне на украинците в техните опити да поддържат тази система и чрез нея да подпомагат и да намаляват цената на природния газ за своите потребители".
Според Георгиев няма да се стигне до преразглеждане на действащи договори с Газпром от страна на ЕК. Русия традиционно обвързва цената на газа с тази на петрола и е уязвима, докато те са ниски. Той очаква страната да изпитва проблеми до края на годината, тъй като никой от играчите на петролния пазар не желае да намали износа си.