Градушките тази година като интензитет ще бъдат рекордни за последното десетилетие. Това каза пред БНТ министърът на земеделието Десислава Танева. Тя посочи, че вече през 2016 година сме надминали градушките от рекордната 2014 година, затова сега се очакват по-големи поражения. Според нея това се дължи на измененията на климата.
Припомняме, че преди дни министърът представи концепция за новата система против градушки, за която са необходими 17 млн. лева.
Днес тя коментира, че до момента има поразени 7 хил. декара, но те са отчетени само в обхвата на земеделските площи, които са защитени с ракетни площадки.
Противоградовата защита в България в момента обхваща 25% от общия брой обработваеми земи. Останалите 75% от обработваемите площи нямат такава защита.
За концепцията за разширяване на защитата тя посочи, че досега с 200 ракетни площадки се защитават 10,5 млн. декара. Предвижда се изграждане на нови 32 нови площадки, с което защитата ще обхване 11,5 млн. декара.
Още над 26 млн. декара ще бъдат защитени чрез самолети. Там ефективността е с около 5% по-ниска.
Предимството на самолетния способ е, че ще може и да се осъществи борба и срещу други природни явления като слани и проливни дъждове, като ще може да бъде защитавана и урбанизирана територия. Подобни методи се ползват в Израел, Австрия, Гърция, Германия, Русия, САЩ, Аржентина и Канада, изтъкна Танева.
За защитата фермерите ще плащат под 1 лев на декар. Промените в климата ще направят неизбежно въвеждането на този модел, смята министърът. По думите й концепцията е подкрепена от фермерите.
Тя отбеляза, че мерките за защита трябва да се комбинират и със застраховане, което става доброволно.
По думите й застраховането на площите и посевите се увеличава. Ако допреди години държавната помощ за застраховане на ниви от 1,5 млн. лв. почти не е била усвоявана, сега предстои Държавен фонд “Земеделие” да увеличи тази помощ до 2,5 млн. лв..
Тя припомни, че 6 млн. лв. годишно е държавната помощ за площи със 100% загубена реколта. Тя обаче не може да замени една застраховка, подчерта агроминистърът.
По повод откритите проби сирене с немлечни мазнини тя каза: „На пазара има продукти, които изглеждат точно като сирене, а в тях няма изобщо млечна суровина“. Заради по-ниската цена тези продукти се купуват все повече. Заради системни нарушения вчера е затворено предприятие.
В момента има 250 производители в регистъра, които могат да произвеждат млечни и имитиращи продукти. Започнали са задължителни седмични проби на първите 15 производители в България с най-много нарушения през последните 3 години.
Вчера е проведен и Консултативен съвет с браншовите организации в млечния сектор. Целта е да има ясно разграничение за потребителя кое е истински млечен продукт и кое е имитиращ продукт.
На щандовете с насипно непакетирано сирене нарушенията са най-много, обясни Танева. Министерството е предложило имитиращият продукт да не бъде предлаган вече в насипно състояние, да се нарича по друг начин и преработвател, който прави имитиращ продукт, да бъде отписан от регистъра на млекопреработвателите.
Оттук нататък изборът е на потребителите, обясни министърът.
Тя допълни, че млечният сектор е в криза в целия Европейски съюз (ЕС). От 2014 г. цените спадат, производството на мляко в ЕС расте, а в същото време има руско ембарго и намалено потребление на сухо мляко в Китай. При този баланс няма как да очакваме в краткосрочен план обръщане на тенденцията, заяви Танева.
Танева допълни, че ЕС трябва да предложи мерки за ограничение на свръхпроизводството. Междувременно потребителите трябва да бъдат информирани, че оригиналните, а не имитиращите продукти, са полезни.
11:38 | 14.09.22 г.