Икономистите на БАН прогнозират забавяне на икономическия растеж

Забавяне на икономическия растеж до 2% през 2016 година прогнозират от икономическия институт на Българската академия на науките (БАН) в своя анализ за развитието на икономиката на страната през следващите три години.

Прогнозата на БАН е по-консервативна от тази на други международни институции - Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) например очаква ръст от 2,5% през тази и следващата година, а от Международния валутен фонд (МВФ) - от 2,3 на сто. 

Причините за забавянето на ръста са комплексни, но основно влияние ще имат външните фактори.

През 2015 година износът отново е бил двигател на икономически растеж и обемите се възстановяват след спада през 2014 година, посочи един от авторите на доклада - доц. Виктор Йоцов.

Данните сочат, че през миналата година сме изнесли стоки и услуги за рекордните 29 млрд. евро, което е с 1 млрд. евро повече спрямо 2014 година, допълни неговият колега ас. Недялко Несторов. Обемите също се увеличават – със 7,6 на сто, допълни той.

Причината за това увеличение е ниската цена на петрола и известното оживление в еврозоната. На трети пазари обаче ръстът на износа е с едва 0,5%, като за някои държави като Турция и Сингапур, например, има значително намаление на износа.

Йоцов посочи още, че през 2016 година се очаква известно забавяне на износа, но вътрешното потребление ще гарантира положителното развитие на българската икономика.

Експертите от БАН бяха категорични още, че 2015 година е била „особена“ - приключваха се проекти от миналия програмен период, което е довело до изкуствено повишаване на икономическия растеж. През тази година обаче европейските програми тепърва стартират, а и износът се свива.

Като цяло глобалната икономика се забавя – основно заради ограничаването на растежа в Китай, Индия и Бразилия, и това не може да не окаже въздействие и върху българската икономика, която е отворена, посочи още Йоцов. Свиването на развиващите се икономики оказва въздействие върху цените на суровини и метали, които съставляват голяма част от износа на България.

Недялко Несторов припомни, че над 90% от износа на България са стоки с ниска добавена стойност.

Влияние върху външните фактори за икономиката на България ще окаже и политиката на централните банки. Има сериозен натиск към Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши лихвата, но това би имало „пагубно“ влияние върху южните членове на валутния съюз, които имат проблеми с дълговете си.

Затова и външният сектор не е фактор за растеж в краткосрочен и средносрочен план, е мнението на икономистите от БАН. Нещо повече – възможностите за растеж от външния сектор вече са изчерпани, смята Виктор Йоцов. За него в момента България има осигурени пазари, благодарение на членството си в ЕС, но пък експортният ни потенциал е силно нарушен – нямаме какво толкова да изнасяме.