В България все още е проблем финансирането от публичния фонд на цялостния диагностичен процес, предшестващ таргетната терапия. Необходимо е да се изработи работещ механизъм на обезпечаване на целия процес на диагностика, лечение и мониториране на таргетната терапия. Това коментира пред журналисти д-р Жасмина Коева, председател на Българската асоциация за персонализирана медицина, преди началото на научна конференция на тема „Персонализиран подход в диагностиката и лечението на рак на белия дроб и меланома”.
Целта на форума е да представи най-новите постижения в персонализирания холистичен подход в съвременната диагностика и терапия на рака на белия дроб и меланома, мястото и значението на всеки елемент от сложния мултидисциплинарен процес на поставяне на точна диагноза и избор на най-подходящото лечение за всеки отделен пациент.
"Напредъкът в медицината и прилагането на най-новите таргетни терапии дават възможност за лечение, при което медикаментът се прицелва само в болните ракови клетки и "не закача" здравите. За такъв тип лечение са подходящи пациенти, носители на генетична мутация в туморната тъкан. Към настоящия момент вече има 11 лекарствени продукта за таргетна терапия на рак на белия дроб и 7 – за меланома", заяви д-р Жасмина Коева.
Според експертите в медицинските среди е необходимо да се прилага холистичен подход в лечението на онкологичните заболявания. Според тях е задължителна ранната диагностика, контролът на терапията и проследяване на хода на болестта и профилактиката. Според експертите онколози таргетната терапия е огромно постижение и „висш пилотаж”, която удължава преживяемостта двойно повече при тежки онкологични заболявания в сравнение с практикуваните досега методи на лечение.
Генетичните изследвания, необходими за персонализираната терапия, не се заплащат от НЗОК, което е голям проблем, подчерта д-р Коева. Тя изрази увереност, че провежданите реформи в лекарствената политика ще променят това.
Според проф. Константа Тимчева, председател на Българската асоциация по медицинска онкология, при лечението на онкозаболяванията с химиотерапия до 2013 година, са отчетени незадоволителни терапевтични резултати. Според нея е очевидна нуждата от персонализираната терапия особено в сферата на онкологията. „Болните преживяват до 10 месеца след химиотерапия, до две години - след таргетна терапия, а надеждите ни се увеличават с имунотерапията”, каза проф. Тимчева.
Задължително е да се проследи дали пациентът е резистентен на таргетната терапия, каза д-р Стоян Алексов, председател на Българската асоциация по патология. Той подчерта, че без патолози трудно може да се стадира заболяването, но проблемите в областта на патологията са сериозни. Д-р Алексов уточни, че средната възраст на патолозите в България е 62 години, а финансирането на дейността им е критично ниско.
България е на първо място в Европа по смъртност от злокачествени заболявания, като само 1 от 10 мъже с рак на белия дроб преживява до 5 години след поставяне на диагнозата. Ракът на белия дроб е най-смъртоносният карцином, като смъртността сред мъжете у нас е по-висока от средноевропейската. От всички случаи на карцином 18 на сто се дължат на локализацията в белия дроб.
В трети или четвърти стадий на болестта се откриват 77 на сто от случаите, каза още д-р Коева. В България, Естония, Латвия и Литва пациентите, страдащи от рак на бял дроб, живеят най-малко.
По данни на Световната здравна организация всяка година в света се диагностицират около 12 милиона души с рак, а всеки ден умират около 20 000 души със злокачествени заболявания. Ракът на белия дроб е главна причина за смърт както при мъжете, така и при жените. В световен мащаб от рак на белия дроб умират повече хора, отколкото от рак на дебелото черво, на гърдата и на простатата взети заедно.
Средно за една година в България се регистрират 3282 смъртни случая от рак на белия дроб, а общо всички пациенти с това заболяване в страната са около 11 000. Според последните европейски статистики България е на първо място в Европейския съюз по смъртност от злокачествени заболявания, като ракът на белия дроб представлява 18% от всички случаи на рак при мъжете и 4% от случаите на рак при жените.
Между 10 и 15% от европеидната раса имат генетично предразположение за рак на белия дроб. Дали то ще се прояви обаче, зависи много и от начина на живот и околната среда. В 80% от случаите ракът на белия дроб е в резултат на тютюнопушене. В цигарения дим има повече от 2000, а според някои източници дори и над 4000 известни канцерогенни химикала. Въпреки че обикновено се възприема за болест при пушачите, близо 13% от случаите на рак на белия дроб са при хора, които никога не са пушили.
За разлика от рака на белия дроб, честотата на малигнения меланом у нас е значително по-ниска. По данни на Националния раков регистър за 2013 г. пациентите с това заболяване у нас са били 450 души, като годишно около 160 души от заболелите умират. Малигненият меланом е един от най-злокачеставените тумори с най-бързо развитие. Основен фактор за появата му е слънчевата светлина и по-точно ултравиолетовите лъчи. Все по-често заболяването се среща сред младите хора, като във Франция например е водеща причина за смъртност от онкологични заболявания при жените до 35 години.
В България малигненият меланом е на 6 място по разпространение от всички злокачествени заболявания и за съжаление се диагностицира твърде късно. Ако в страни като в Словения туморът се открива в първи стадий, то у нас голяма част от случаите се диагностицират едва в трети стадий. В най-ранния, първи стадий шансът за пълно излекуване е около 90-95%. До скоро малигненият меланом в 4 стадий се е смятал за нелечим, но съвременната терапия коренно променя изхода за пациента и при над 50% от случаите се наблюдава повлияване и намаляване на тумора.
22:07 | 13.09.22 г.