От Българската национална асоциация "Активни потребители" ще сезират КЗК за драстични нарушения при качеството на част от сирената, предлагани в търговската мрежа. Това съобщи Богомил Николов, изпълнителен директор на асоциацията, предаде БТА.
Той информира, че заключението е на база поредния тест на краве сирене, обхващащо 36 марки, в акредитирана лаборатория у нас. Основните констатации са показали непълно етикетиране при повече от половината (23) продукта, най-вече при насипните сирена. При 6 от марките в насипно състояние изследването е установила добавяне на немлечни мазнини.
Ниска степен на зрялост - под 12,6 на сто (при 14 на сто по БДС) се наблюдава при 26 марки. Четири от марките са с под допустимите 44 на сто мазнини от сухото вещество и 3 обратно - с високо съдържание и добавени немлечни мазнини.
С много ниско съдържание на протеин (белтък) - под 12 на сто, при норма от 15-16 на сто, е установено при 5 от марките.
Наличие на антибиотици и наднормено количество сол не са регистрирани при нито едно от 36-те марки изследвани сирена.
Подходите за фалшифициране на сирена са няколко - използване на палмови масла, вместо животински, сухо мляко и съответно високо водно съдържание и ниска масленост при тези продукти. Това е установено при 9 от общо 36-те изследвани марки сирена и при тях подправеността е категорично установена.
При останалите 27 марки сирене - обект на лабораторното изследване, има подозрение, че са прилагани нови подходи за измама, посочи д-р Сергей Иванов, управител на Центъра по биология на храните.
Единият от тях е чрез добавянето на специален ензим, който уврежда протеините в продукта и по този начин го втвърдява. Целта е с по-малко мляко да се направи нещо, приличащо на сирене, обясни д-р Иванов.
Той каза, че все още у нас няма метод за отриване на този ензим. Констатираното при около 10 от марките сирена повишено водно съдържание и ниско масленост насочва към подозрения за съдържанието на този ензим.
Друга индикация е засиленият му внос през последните години и някои свидетелски показания на хора от бранша. Д-р Иванов каза още, че употребата на този ензим е разрешена, но не и за направа на сирене и производителите на подобни продукти си играят със здравето на хората, коментира специалистът.
Богомил Николов каза, че тенденцията за подобни нарушения през последните години се засилва и призова за по-голяма нетърпимост от страна на обществото.
Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) от своя страна да започне регулярни тестове, но не в мандрите, а в търговските мрежи с участието на всички заинтересовани страни, настояха от БНА "Активни потребители".
Според тях външните белези за откриване на това дали едно сирене е истинско или фалшифицирано не са достатъчни. Известна гаранция дава цената, която не трябва да е под 8-9 лева за килограм.
Междувременно и Агенцията по храните съобщи, че при проверки е открила 8 проби с нерегламентирано вложени немлечни мазнини в сирене. Общото количество на засегнатите партиди е над 7 т. От тях 4,5 тона са насочени за преетикетиране като имитиращ продукт, а 2,6 т са насочени за унищожаване.
При засилени проверки в средата на март агенцията е изследвала общо 424 проби за наличие на немлечни мазнини (155 – сирене, 153 – кашкавал, 116 краве масло). От тях 393 проби са от продукти, произведени в България и 31 са с произход Европейски съюз.
Пробите с наличие на немлечни мазнини са само от краве сирене, не предварително опаковано, което се предлага от витрината на търговските обекти. Продукцията е доставена в търговските обекти чрез складове за търговия на едро. При някои от инспекциите не е гарантиран произходът на сиренето, за което е уведомена Прокуратурата.
*Новината е допълнена в 17.08 ч.
23:41 | 13.09.22 г.