38% от българските компании са били обект на икономическо престъпление през последните две години, сочи глобално проучване на PwC. За 31% от тях загубите са надхвърлили 100 хил. долара, сочат данните.
При 34% от случаите измамите са били извършени от служители на организацията, което говори за слабости на системите за вътрешен контрол.
Проучването на PwC се е провело сред 77 водещи компании в страната.
Анализът на консултантската компания показва, че икономическата престъпност в България расте – резултатите са значително по-високи спрямо глобалните. А спрямо аналогично проучване в страната през 2014 година икономическите престъпления в страната се увеличават с 13 пункта.
Броят на организациите, станали обект на кибер престъпление, също се увеличава. Тревожен е фактът, че 37% от участвалите в проучването нямат план за действие при такава заплаха, а 1/3 от тях дори не възнамеряват да прилагат подобен план.
От PwC посочват още, че „традиционните“ икономически престъпления у нас, сред които са присвояването на активи, подкупите и корупцията, не се контролират ефективно. 21% от компаниите съобщават за искан подкуп през последните 24 месеца, а 36% смятат, че са загубили бизнес възможност заради техен конкурент, за когото мислят, че е платил подкуп.
Най-разпространеното икономическо престъпление в България е присвояването на активи, следвано от корупцията, измамите при поръчки и доставки, както и счетоводните измами.
Проблем за страната остава ниското доверие в правоприлагащите органи – 58% от анкетираните посочват, че нямат доверие в капацитета на тези органи да разследват икономически престъпления.
Консултантите обаче признават в своя доклад, че увеличеният брой на икономическите престъпления може да се дължи и на по-голямата решимост от страна на властите за преодоляване на проблема. Въпреки това усилията все още изглеждат твърде разпокъсани, за да доведат до убедителни резултати.
Препоръката на PwC е българският бизнес да прилага по-системен подход към управлението на риска от измами. Данните от проучването им пък показват, че една четвърт от анкетираните организации никога не са правили оценка на риска, нито са осъвременявали съществуващите през последните две години.