Парламентите на 11 държави от ЕС, сред които и България, налагат "жълт картон" на законодателство, предложено от Европейската комисия. Става въпрос за поправки в директивата за командированите работници в чужбина, съобщи БНР.
Брюксел иска да приравни социалните осигуровки и заплати на източноевропейските командировани служители с тези в Западна Европа.
Процедурата е нововъведение в Лисабонския договор и дава повече правомощия на националните парламенти да влияят върху решенията на ЕС.
От години по-богати западни държави, като Франция, Германия, Белгия и други, се оплакват, че източноевропейски командировани работници, предимно в строителството и високите технологии, подбиват пазара на труда с по-ниски заплати. Това е възможно, защото европейската директива позволява техният работодател да плаща по-ниски данъци и осигуровки у дома, вместо по стандартите на приемащата страна, където служителят работи и се ползва от здравни и социалноосигрителни права.
Затова комисарят по социалните въпроси Мариан Тейнсен предложи поправки в директивата под мотото "Еднаква работа, еднакво заплащане". Обещанието за реформата бе дадено от самия председател на Комисията Жан-Клод Юнкер.
Депутатите от 11 парламента обаче начело с Полша и Балтийските републики, включително България, са пратили писма до Брюксел с искане да преразгледа предложението си, защото то не отговаря на принципа на споделено вземане на решенията в ЕС.
В становище на българската парламентарна комисия по европейски въпроси се казва, че желанието да бъде въведено равно заплащане за извършването на един и същи труд на едно и също място не може да бъде постигнато по административен път, а следва да почива на икономическа логика. Иска се и финансова обосновка на ефекта от реформата.
Тя според българските депутати ще премахне съществуващи конкурентни предимства между различните доставчици на услуги и ще ограничи достъпа до единния пазар за български фирми, които командироват работници. Становището е изпратено от председателя на НС Цецка Цачева до ръководителите на ЕК, ЕП и Съвета.
Позицията на правителството по текста беше по-умерена и беше изготвена, докато Ивайло Калфин заемаше поста социален министър.
Днес се очаква официална реакция от ЕК. По процедура тя трябва да даде мотивиран отговор дали ще запази, промени или оттегли законодателството.