Червена светлина пред сайтовете за споделено пътуване?

Редакторът на този текст често качва по някой приятел в колата си, когато пътува между София и Пловдив и обратно - около веднъж на месец. А пътуващите си делят парите за горивото. Но много скоро той може да се окаже нарушител на закона, защото сайтовете за споделено пътуване може да бъдат забранени и подложени на специален филтър, подобно на хазартните сайтове без лиценз. Идеята е предложена от финансовото министерство преди празниците по време на среща между превозвачи и депутати от транспортната комисия.

В момента човек може да предложи или да потърси споделено пътуване в няколко сайта или във Facebook. Там човекът, който предлага колата си, описва дата на пътуването, маршрут, координати за връзка. Пише дали в колата се пуши, дали може да се возят домашни животни, дали шофьорът пуска музика по пътя.

Естествено, обявява се и цена, определено по-ниска от автобусните билети за същото разстояние. Например, според сайта на Централната автогара в София билетът за Варна струва 32 лв., а в един от сайтовете собственик на Пежо иска 21 лв. С автобус билетът до Пловдив е 14 лв., а в сайтовете шофьорите искат от 5 до 8 лева от спътниците си.

В някои сайтове потребителите оценяват шофьора и рейтингът му се изписва с брой звездички.

Има и някои други удобства – при споделеното пътуване човек може да се разбере да го оставят на конкретен адрес, вместо на автогарата, да се спира по-често за почивка.

Някои обяви са за градски превоз от един квартал до друг – например София, от „Белите брези“ до „Младост 4“, или за превоз до конкретно училище или детска градина.

Сайтовете бяха нарочени, след като регионалното министерство разгневи превозвачите с намерението си да въведе тол такси за ползването на магистралите. Последваха протести и бурни реакции, както и коментари на превозвачи колко е голям сивият сектор.

Въпросът е обаче, че трудно може да бъде разграничено дали едно споделено пътуване е приятелска услуга или пък бизнес. Например, нормално е в голям град колеги от един квартал да пътуват заедно за работа и да си разделят парите за горивото. Или пък човек да вози приятели и познати, като тръгне нанякъде.

В сайтовете обаче има и обяви например за маршрута Централна гара София – Монтана, седем дни в седмицата или Ботевград – София – пет дни в седмицата. Има и обяви за Италия, Австрия, Гърция и т. н.

На въпрос на Investor.bg поради какви причини Министерството на финансите предлага да бъде въведен филтър в интернет върху сайтовете за споделено пътуване от там отговориха следното:

„Анализът показва, че значителна част от споделените пътувания се осъществяват чрез социалните мрежи или специализирани интернет сайтове, като споделени пътувания се организират както за вътрешни и международни превози на пътници, така и за таксиметров превоз. От специализираните интернет сайтове е видно, че много голяма част от споделените пътувания се извършват регулярно и по определени маршрути и график, което ги превръща в дейност по занятие, а не еднократно и случайно събитие. Тази тенденция придобива все по-голяма мащабност, което налага предприемането на спешни и ефективни мерки“.

Министерството припомня Закона за автомобилните превози, според който обществен превоз на пътници се извършва от лицензиран превозвач.

Тъй като споделените пътувания се извършват от лица без лиценз или разрешение за таксиметров превоз на пътници, дейността е незаконна, е становището на експертите.

Те припомнят освен това рисковете – че автомобилът може да не е изправен, или че не е ясно каква е правоспобосността на водача, както и че няма билети и  застраховка за пътниците.

„Създава се нелоялна конкуренция в бранша, която оказва влияние върху дейността на лицензираните автомобилни и автобусни превозвачи, тъй като е налице конкурентно предимство за организаторите на споделени пътувания. Освен това се осъществява транспортна дейност, за която не се отчитат търговски обороти и не се плащат дължимите данъци и осигуровки, тъй като не се издава превозен документ. Дейността води до загуби на бюджетни приходи. Предвид факта, че организирането на споделени пътувания придобива все по-голяма мащабност, се налага предприемането на мерки за предотвратяване извършването на тази незаконна дейност“, смятат от министерството.

Какво обаче мислят автобусните компании за това предложение?

Симеон Милушев, главен секретар на Националното сдружение на автобусните превозвачи в България (НСАПБ),  категорично заяви, че превозвачите не са искали закриване на сайтовете за споделено пътуване.

Той настоява да бъдат разграничени законодателно два вида случаи. В първия случай колеги пътуват заедно до работа, или някой инцидентно превозва приятели или роднини, или пък до някое населено място няма обществен превоз. Вторият случай са шофьорите, които обявяват редовни превози в сайтовете.

„Не искаме да се закриват сайтове и социални мрежи, а равни права, да се спазва Законът за автомобилните превози“, настоява той.

Според него фокусът трябва да е върху превозите с микробуси. Някои хора са собственици на 20 микробуса, даде пример той.

Милушев определи като нелоялна конкуренция точно тези превози, както и събирането на пътници извън автогарите. „30 маршрутки тръгват седмично например от Кърджали“, посочи той. И прехвърли топката към депутатите: „Законодателят трябва да реши дали четири превоза в седмицата са споделено пътуване“.

„Много е трудно да се регулира сектор като споделените пътувания – за това ще са нужни шпиони и тайни полицаи“, коментира преди дни пред Bloomberg TV Bulgaria икономистът от Експертния клуб за икономика и политика Аркади Шарков. Според него „това искане би било тъждествено на това Български пощи да пожелае да бъде забранен порталът gmail.com“.

Министерството на финансите обаче има конкретен план как може да стане това.

За да бъде въведен филтър за сайтовете, според експертите от МФ, са необходими поредните промени в  Закона за автомобилните превози - въвеждането на забрани да се осъществява превоз на пътници без лиценз или разрешение и по-високи глоби и имуществени санкции. И да се отнема  в полза на държавата автомобилът, с който се осъществява нерегламентиран превоз на пътници. Филтриране на сайтовете също трябва да бъде вписано в закона.

Подобна практика с филтриране на сайтове в момента е въведена по отношение на организирането на хазартни игри без издаден лиценз за дейността. Достъпът до някои сайтове на букмейкъри от България е ограничен.

Сега новата функция за филтриране може да бъде възложена на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Какъв е механизмът?

Агенцията ще приема решения за определяне на интернет страниците, чрез които се осъществяват превози на пътници от лица без лиценз. Те ще се публикуват на нейната интернет страницата и лицата, за които се отнасят тези решения, ще се смятат за уведомени в деня на публикуването. Ако в тридневен срок от публикуването лицето не преустанови нарушението, Агенцията ще подава искане до Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници. Председателят на Софийския районен съд ще се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му. Издаденото от съда разпореждане ще се публикува на интернет страницата на Агенцията в деня на получаването му. Доставчиците на интернет ще са длъжни да спрат достъпа до съответните страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.

И докато финансовото министерство има ясен план за филтрирането на сайтовете, не е ясно как може да бъде блокиран Facebook. Само за пътувания между София и Пловдив групите за споделено пътуване са поне три. Само една от тези групи има над 22 хил. участници.

Симеон Милушев предлага друг вариант за справяне с нелоялната конкуренция. Например таен клиент да се включи в споделено пътуване и да сигнализира контролните органи, които да проверят на място шофьора. „Като му свалят номерата и мине през съда, цяла България ще разбере, че това е незаконен превоз“, настоява той.

Ето какво мислят по въпроса потребители във Facebook: “Никой никога и няма как да спре споделеното пътуване. Престанете да се връзвате на тези нещастници по телевизията, все едно да ви забранят Facebook, нелегалното сваляне от интернет и т.н. Вие трябва да сте големи наивници, за да се стряскате и да си мислите, че някой е в състояние да ви забрани да се събирате няколко човека и да пътувате на партия”.

Или: „В условията на криза - да, така ще има по-малко замърсяване на въздуха, по-малко потребление на горива, по-малко изразходвани налични средства“.

Засега финансовото министерството не е правило анализ какви са загубите за бюджета от нерегламентирания превоз на пътници. В момента такъв се прави от Националната агенция за приходите (НАП). 

Автобусните превозвачи пък твърдят, че сивият сектор е 50 на сто от превозите в страната и 70 на сто по международните линии.

Споделената икономика – бизнес за милиарди

Споделеното пътуване е част от едно ново за света явление – споделената икономика. Концепцията за споделяне, вместо за купуване, известна като Sharing economy, става все  по-популярна.

Вместо да харчиш пари за хотел можеш да наемеш временно апартамента на местен жител чрез платформата Airbnb. Можеш да спестиш, като споделиш автомобила си, чрез Uber или друга подобна плаформа. Благодарение на мобилните технологии потребителят може да сподели почти всичко, което не ползва или ползва малко.

Икономическият потенциал на „икономиката на споделянето” през следващите години ще достигне 110 млрд. долара, твърди Economist. По оценка на Рейчъл Ботсман, автор на книга за „Икономиката на споделянето”, в момента пазарът на отдаване под наем на неползвани вещи възлиза на 26 млрд. долара, а в глобален план вече има над 10 000 предприятия, които залагат на споделянето като бизнес модел.

Липсата на държавно регулиране и данъчно облагане са част от причините за бума на споделената икономика в световен план през последните години, пише Десислава Николова от Института за пазарна икономика. Според нея дори да е верен аргументът, че сайтовете за споделено пътуване реално се използват от превозвачи в сивия сектор, реакцията на властите към тези нови форми на икономически отношения илюстрира тяхната неспособност да влязат в крак с новата икономика.