fallback

Плевнелиев: Кибератаките водят до значителни финансови загуби за бизнеса

КСНС препоръча мерки за гарантиране на сигурността на електронната идентичност на гражданите

14:00 | 14.04.16 г. 3

Кибератаките водят до значителни финансови загуби на български и международни фирми, както и на български и чужди граждани. Киберсигурността е основен и ключов елемент от националната сигурност на всяка държава, а България изостава от минималните стандарти за сигурност на ЕС и НАТО. Това заяви държавният глава Росен Плевнелиев след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), съобщават от пресцентъра на Президентството.

Идентифицирани са дефицити в сферата на киберсигурността у нас и затова е необходимо ускорено въвеждане на комплекс от мерки за гарантиране и непрекъснато подобряване на сигурността на електронната идентичност на гражданите. Около тази позиция се обединява Консултативният съвет за национална сигурност, който на днешното си заседание разгледа националната политика за осигуряване на киберсигурност.

Чрез кибератаки може да се компрометират критични системи за управление, да се възпрепятства нормалното им функциониране или да се манипулират и извличат данни и информация чрез нерегламентирано проникване.

Киберпространството предоставя практически неограничени възможности за развитие на обществото и бизнеса, но нарастващата и необратима дигитална зависимост поражда нови значими рискове и заплахи, посочва Плевнелиев. По негови думи участниците в КСНС са се обединили около разбирането, че значението на тази част от националната сигурност ще нараства пропорционално с развитието на технологиите и реализирането на електронното правителство. 

В последно време България е обект на интензивни кибератаки срещу информационни инфраструктури на страната ни, в т.ч. срещу критична инфраструктура и държавни ведомства, отбелязва още Плевнелиев. Той допълва, че цел на кибератаки е и придобиването на чувствителна информация, бизнес взаимоотношения и сделки и последващо реализиране на измами.

Президентът открои основните източници на заплахи за киберсигурността на страната ни - международни терористични и други престъпни организации; държави с тоталитарни режими и държави с все още неукрепнали демократични институции системи; природни бедствия и аварии; уязвимостта на националната система за киберсигурност.

Според Росен Плевнелиев липсва единна национална и секторни политики, налагащи единни минимални стандарти за сигурност. Налице е относително изоставане от държавите в ЕС и НАТО и невъзможност за изпълнение в срок на поети ангажименти за колективната сигурност.

Масово се използват остарели операционни компютърни системи и нелицензирани приложения и устройства, казва президентът, откроявайки дефицитите в сферата на киберсигурността.

Недостатъчни са компютърната култура и компетентност на крайните потребители в държавната администрация и частния бизнес, както и броят на експертите със специфични познания по киберсигурност в ключови за националната сигурност ведомства. Недостатъчно обучен е експертният и ръководен персонал, недостатъчно са поддържани информационните системи, осигуряващи дейността на стратегически обекти и критична инфраструктура.

Пропуски има и при изграждането и администрирането на информационните ресурси и електронни услуги и липсата на единен подход, което създава уязвимост на интернет-страници на държавни ведомства и организации от различни сектори като енергетиката, здравеопазването, транспорта, индустрията и други.

Членовете на Консултативния съвет за национална сигурност считат, че наличието на киберсигурност и устойчивост е от стратегическо значение за развитието на електронното управление в България и постигането на оперативна съвместимост в работата на администрацията в цифрова среда чрез налагането на общи стандарти. В основата са сигурната и надеждна защита на електронната идентичност и системите за предоставяне на услуги, посочва президентът в изявлението си.

Необходимо е ускорено въвеждане на комплекс от мерки за гарантиране и непрекъснато подобряване на сигурността и надеждността на електронната идентичност на гражданите, като основен фактор за успешното развитие на електронното управление, както и осигуряване на защитено и оптимизирано съвместяване на електронна идентичност (eID) с други компоненти като квалифициран електронен подпис (КЕП).

Необходимо е да се предприемат спешни мерки от нормативен, институционален, кадрови и ресурсен характер, които да позволят адекватно противодействие на заплахите за националната сигурност на страната, посочва още държавният глава.

Консултативният съвет за национална сигурност отправя и препоръки, сред които Народното събрание да разгледа приоритетно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, Министерският съвет приоритетно да приеме Националната стратегия за киберсигурност, да се осигури целево необходимите ресурси за изграждане на адекватни способности за киберсигурност, до края на годината да се проведе Национално учение по киберустойчивост за тестване на основните елементи от националната стратегия.

Друга препоръка предвижда Министерството на отбраната да ускори изграждането на оперативен център за киберотбрана, както и да поеме по-активна роля в организирането и провеждането на ежегодното учение на НАТО „Cyber Coalition“.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 23:47 | 10.09.22 г.
fallback