До 2024 г. български специалисти от медицинската общност ще могат да кандидатстват за финансиране по европейската „Инициатива за иновативни лекарства”. Пациентски организации, научни дружества, обществени органи, малки и средни предприятия могат да кандидатстват по Инициативата, която се финансира по равно от ЕК и фармацевтичната индустрия.
„Инициатива за иновативни лекарства” е най-голямото публично-частно партньорство в Европейския съюз и най-голямото в света в сферата на здравеопазването. Между 2008 и 2024 година фондове на стойност 5 млрд. евро ще бъдат отделени за разработки в областта на иновацията във фармацията.
Проектите, които се финансират, ще доведат до ускоряване развитието на нови лекарства, нови методи за лечение и изследване за по-бърз достъп до нови терапии, стана ясно по време на информационен ден, посветен на инициативата.
До момента българската академична общност не е наясно с практическите аспекти на включване в тези проекти. Именно това е смисълът на информационния ден, който да запознае специалистите и заинтересованите с практическите аспекти.
„До момента участието на българските учени в тези разработки е много оскъдно, но от тях зависи да се включат в инициативата. Тя е отворена за България, даже се насърчават проекти от Източна Европа”, каза Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фирми в България.
По думите му други държави от Източна България като Полша, Чехия, Унгария се справят доста добре и техни учени участват в консорциумите, които работят по проектите. В Европа инициативата работи чрез мрежи от изследователи се обединяват и работят заедно по проекти в тази сфера. В момента има над 60 отворени проекта.
Според Денев липсата на достатъчно информация за инициативата е причина за неучастието на български специалисти по проектите. „След днешния информационен ден те могат да се разпознаят и да се включат в някой от десетте нови проекти, които предстои да се отворят”, каза Денев. Информацията е и на сайта на инициативата.
Консорциумите обединяват университети, болници, научни дружества от Европа. Засега сред тях няма български, а вратата е отворена български организации да се включат във втората вълна, която вече е отворена.
Няма отделен ресурс по проекти за различните държави, уточни Денев за Investor.bg. Общото финансиране се предоставя на консорциумите по проектите и всеки, който участва в общата структура, получава определено финансиране в зависимост от проекта. Процедурата за участие е доста опростена в сравнение с еврофондовете например, обясни още Денев. Тя насърчава участието на всички държави членки.
Денев посочи, че в момента е в ход деветото проектно повикване, така че до няколко месеца се отварят няколко теми, по които може да се заяви желание за участие. Фармацевтичните фирми участват в проектите, но не получават финансиране, те инвестират на 50% инициативата в натура, каза още Денев. Под формата на осигуряване на лаборатории, апаратура, изследователи.
Инициативата цели разработването на по-ефективни и безопасни лекарства. Като цяло тя способства за осъществяването на съвместни научно-изследователски проекти и изгражда мрежа от експерти, представители на академичната общност и индустрията, като цели ускоряването на иновацията във фармацевтичния сектор.
„Надяваме се български специалисти да станат част от вече стартирани проекти или да предложат нови такива. Инициативата вече прави революционни научни открития, като помага за ускоряване развитието на нови лекарства и методи за лечение в различни области. Чрез проекта изследователи от цяла Европа обединяват усилия, търсейки решения на специфични здравни проблеми – неврологични заболявания, диабет, онкология, инфекциозни заболявания и други. Целта е да се ускори развойната дейност и достъпа на пациентите до нови лекарства, нови лечебни и диагностични методи, да се подобри лекарствената безопасност, да се изследва действието на лекарства върху организма.
Причината да няма българско участие до момента е липсата на достатъчно информация. Трябва да се подобри разбирането за проектите и да се преодолеят страховете на потенциалните участници, каза по време на форума Катарина Ангрош, заместник-директор научноизследователски партньорства в Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации. Тя посъветва българските специалисти да се включат в международната мрежа от организации, да се присъединят към работещите екипи и така да изградят конкурентоспособни проектни предложения.
България трябва да стане по-активна във втората вълна по инициативата с проекти и така да стане част от научните изследователи в Европа, коментира Зоя Паунова, председател на Асоциацията на научноизследователските компании у нас.
Партньори по инициативата, които биха могли да получат финансиране, по думите на Катарина Ангрош могат да бъдат университети, научноизследователски дружества, клинични специалисти, пациeнтски организации, неправителствени организации.