Със 106 гласа „за“ и подкрепата на депутатите от ГЕРБ, ДПС, Патриотичния фронт и Българския демократичен център, както и на един народен представител от Реформаторския блок, Народното събрание прие на първо четене промените в Закона за местните данъци и такси за т.нар. „алтернативен“ данък за таксиметровите превозвачи, на практика – патентен данък.
След няколкочасови разгорещени дебати и отправени обвинения в лобизъм и корупция към вносителите председателят на парламента Цецка Цачева еднолично прекрати дискусията.
По искане на ГЕРБ срокът за приемане на предложения за допълнения в текстовете между първо и второ четене беше съкратен на пет дни.
Предвижда се таксиметровите превозвачи да плащат годишен данък в размер на от 400 до 1 000 лева, който ще се определя от общинските съвети по места.
Предвижда се да се върне и възможността таксиметровите шофьори да работят за собствена сметка от името на регистриран превозвач. С тези текстове се отменят гласуваните преди няколко месеца промени в Закона за автомобилните превози, с които се задължиха превозвачите да назначат на трудов договор всички шофьори или водачите да се регистрират като превозвачи.
Още промени между първо и второ четене
Депутатът от ГЕРБ Диана Йорданова, която е вносител на промените, изрази готовност да се намали долната граница на новия данък на 300 лева – нещо, което ГЕРБ пое като ангажимент при протеста на таксиметровите шофьори в София от миналата седмица.
Йорданова изтъкна, че ако минималният данък се разпредели през годината, на ден шофьорите трябва да заделят по под 1 лев, за да го платят. Ако общинските съвети приемат максималния размер на данъка, сумата е около 3 лева на ден. Според нея сумите са по силите на всички, които упражняват таксиметрова дейност.
Йорданова пое ангажимент да се предложат и поправки, с които да се регламентират данъчно задължените лица. Предвижда се данъкът да се плаща за всеки автомобил, а не от фирма, притежаваща автомобили. Всяко такси ще заплаща такъв данък, коментира тя.
Взаимоотношенията между водачите, които работят за собствена сметка от името на регистрирани превозвачи, ще се уреждат с писмени договори, предложи още Йорданова. В удостоверението за осъществяване на дейност, което общините ще издават при плащането на данъка, ще се вписват не само имената на превозвачите, но и на водачите. Договорите между тях се предвижда да се вписват и в публични регистри, за да се правят лесни проверки кой има разрешение за осъществяване на дейност, но и кой реално я упражнява, обясни тя.
Йорданова посочи, че ще бъде предложено разрешенията за дейност да са поименни и да не могат да се преотстъпват, както и да се получават само при платен данък. В случай на неплащане на кметовете ще се даде възможност да прекратяват разрешенията, а Националната агенция за приходите (НАП) ще уведомява водачите по реда на ДОПК.
По време на дискусията депутати от различни партии нееднократно настояваха за свързване на касовите апарати на такситата с данъчната администрация. Идеята изглежда се подкрепя и от управляващите, но според Гроздан Караджов от Реформаторския блок, който е председател на транспортната комисия в парламента, това е работа на изпълнителната, а не на законодателната власт.
Плаща ли таксиметровият бранш данъци?
Диана Йорданова посочи, че откакто патентният данък за такситата беше отменен през 2007 г., почти никакви данъци върху таксиметрова дейност не влизат в хазната. Според нея при минимален праг на алтернативния данък в бюджета ще постъпят 9 млн. лева - двойно спрямо това, което се внася в момента заедно с осигурителните вноски, коментира тя.
Йорданова цитира данни на НАП – Бургас, която обслужва областите Бургас, Ямбол и Сливен, според които през 2014 г. при 1 200 лиценза са внесени само 150 декларации и общо 10 620 лева корпоративен данък. За Пловдив за същата година при 1 000 лиценза внесеният данък е 26 хил. лева.
С всяка изминала година внесените данъци от този вид дейност намаляват, подчерта тя, като допълни, че през 2014 г. за цялата страна общият му размер е бил 5,8 млн. лева, а през миналата година е паднал на 5 млн. лева.
Същевременно според Йорданова такситата се увеличават непрекъснато. През миналата година са регистрирани 3 485 превозвача и 23 157 автомобила. Новите фирми от тази година са 103. Само в София работят около 8 хил. таксита и данните показват колко е сив секторът на таксиметровите услуги, коментира тя.
Йорданова допълни, че новият данък е инструмент и за децентрализацията на общините, тъй като е допълнителен източник на приходи за местните администрации.
Алтернативен данък или ДДС?
Депутатите от опозицията атакуваха вносителите, като ги обвиниха в лобизъм от името на големите таксиметрови фирми, които по думите на народните представители не искали да внасят ДДС. Според Георги Търновалийски от БСП бюджетът ще изгуби минимум 100 млн. лева постъпления от ДДС. Той посочи, че по тази логика може и банките да преминат на патентен данък, а за фризьорите да се въведе данък за всеки гребен, който ползват.
Румен Гечев допълни, че повечето таксиметрови фирми, които наближат прага за регистрация по ДДС – 50 хил. лева, или регистрират нови фирми, или прехвърлят дейността на „кухи“ фирми, за да избегнат плащането.
Свиленски и Гечев упрекнаха вносителите, че се дебатират не предложените текстове, а промените, които ще бъдат внесени преди второто четене на законопроекта. Заедно с Николай Александров те поискаха да се елиминира „сивият“ сектор посредством всички методи и да се опази „най-големият дотатор на бюджета – ДДС“, както и да се прекратят практиките по укриване на оборотите, а не да се стимулират.
Йорданова обясни, че алтернативният данък не отменя задължението на таксиметровите фирми да се регистрират по ДДС при надхвърлен 50 хил. лева оборот. По думите ѝ следващата стъпка е свързването на фискалните устройства в колите с НАП, за да не се укриват обороти. Това ще бъде поискано от транспортния министър, посочи тя.
И още спорове
Търновалийски обвини вносителите, че са внесли за разглеждане законовите промени в нарушение на правилника на Народното събрание, защото в текстовете няма съществени промени в сравнение с подобните текстове, които бяха отхвърлени през миналата година. Според него новият данък не обслужва и интересите на общините, защото приходите са минимални, а и не се осъществява контрол.
Според Георги Свиленски алтернативният данък няма да влезе никога в действие и когато дойде времето – ще бъде отменен от управляващите под натиска на таксиметровите шофьори. Само хазартният бизнес плаща алтернативен данък, както и превозът на товари с кораби, подчерта той.
Караджов допълни, че изобщо не става дума нито за данъци и такси, нито за събираемост. Това е "камуфлажен закон", в голямата си част текстовете са за украшение, които прикриват връщането на старото положение – превозът за собствена сметка от името на регистриран превозвач, коментира той.
Според него през последните 13 години пазарът на таксиметрови услуги се е картелизирал и големите фирми са изградили монопол. С отмяната на възможността водачи да осъществяват превоз от името на превозвач за собствена сметка според Караджов е започнала „епична война за патентния данък“, който да прикрие запазването на статуквото.
Караджов подчерта, че превозът от името на превозвач, но за собствена сметка, размива отговорността. Той посочи, че големите губещи са таксиметровите шофьори, които освен за лизинг, поддръжка, гориво, диспечерски пунктове и други такси, ще плащат и за новия данък.
Според него губещи са и гражданите, тъй като нямат гаранция за добро обслужване и коректно отчитане на услугата.
Георги Кадиев директно обвини вносителите в корупция, като посочи, че са им платени 500 хил. лева за приемането на промените.
От ГЕРБ отхвърлиха обвиненията, а Менда Стоянова посочи, че в Пловдив има двама собственици на големи таксиметрови фирми, които са осъдени за неплащане на данъци и осигуровки в особено големи размери – по около 2 млн. лева всеки.
Вижте и коментар на Гроздан Караджов в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria
17:56 | 12.09.22 г.