Преизчислението на всички пенсии към сегашния осигурителен доход означава чувствително увеличение на всички пенсии, но ще струва 3 млрд. лв. годишно и бюджетът засега не може да си го позволи. Това казва вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин в интервю за в. „24 часа“.
„Справедливата промяна за пенсиите е всички да се преизчислят към сегашния осигурителен доход, както направихме през 2008 г. Това означава чувствително увеличение на всички пенсии, но ще струва 3 млрд. лв. годишно. Трябва обаче да съберем сили, за да може бюджетът да си го позволи“, казва той. И допълва, че е важен и по-високият размер на осигурителните вноски.
„Тук опираме и до размера на осигурителните вноски, които бяха намалявани драстично през годините. Ние сега предвиждаме минимално увеличение с по 1% през 2017 и 2018 г., което не само че не ни дава тези 3 млрд. лв., но и ще продължим да имаме ниски осигурителни вноски“, посочва той.
За него в рамките на това мнозинство и на това правителство няма шанс осигуровките да бъдат увеличени.
За 2017 г. приоритетни области трябва да са ни интегрирането на малките деца и борбата с бедността - ниски пенсии, безработни, хора с увреждания, коментира още социалният министър.
По темата за атентатите Калфин коментира, че България за момента се справя добре. „Заплахата е по-ниска, но не бих казал, че я няма. В тази ситуация и с бежанците, и с активизацията на терористите в Европа бих казал, че рисковете за България растат“, посочи министърът.
По думите му не трябва да слагаме знак на равенство между бежанци и терористи, което обаче не значи, че с бежанците не могат да влязат и терористи.
„Преди време моят тунизийски колега сподели, че в Тунис "Ислямска държава" набира хора главно в гетото - млади, без перспектива и без образование, и това е опасност. Но не трябва да обвързваме тероризма само с гетата. Очевидно, че тези хора са аутсайдери, въпреки че родителите им са интегрирани, имат бизнес в Европа. И трябва да признаем, че Европа не успява да се справи успешно с нито един миграционен поток, който е имала след Втората световна война“, допълни Калфин по темата.
На въпрос как да се справим с българските гета, така че ромите, бедните българи или турци да не бъдат радикализирани, Калфин отговаря, че пътят минава през образование и самостоятелност, включително и работа.
„Лесно и очевидно е да се каже, по-трудно е да се направи. Ние много се радваме, че безработицата намалява, но в същото време имаме едни постоянно безработни, които, каквото и да се случи в икономиката, са хора, които не могат да се интегрират“, посочва вицепремиерът и уточнява, че обществото трябва по-активно да се занимава с тези хора, които се маргинализират. „Опитвам се да насочим повече усилия на пазара на труда към тези хора, но това са доста бавни процеси“.
Министърът на труда е на мнение, че държавният ресурс трябва да отиде за построяването на детски градини и да се поемат разходите за децата от 1 година нагоре, а родителите да се върнат на работа. По думите му детските градини са елемент от демографската политика.
„По-добре е да си мобилизираме ресурса в една посока, така че там да има пробив, отколкото да го разпиляваме. Държавата е длъжна да осигури за всяко дете училище, здравеопазване и грижа в детската градина. Частните заведения са допълнителни и който реши, може да си ги плаща. Вместо да разпиляваме ресурса на държавата по частните заведения, трябва с него да се построят достатъчно общински градини“, казва Калфин. И дава пример с Виена, където общината плаща всички детски градини и ясли.
„Да, вярно е, че не са с такива условия като нашите, но родителят може да отиде на работа и има къде да си остави детето да се социализира. В Люксембург предвиждат до 2018 г. държавата да поеме грижата за всички деца. Разходите за подобна политика биха били по-малки от разходите, които ще платим за маргинализирани групи“, посочи социалният министър.
06:10 | 14.09.22 г.