От около 3 хиляди медикамента, които са вписани в позитивния лекарствен списък, между 800 и 900 от тях имат такъв тип действие, че не е препоръчително да бъдат замествани в аптеките. Това каза Антон Вълев, председател на Национална аптечна камара пред БНР по повод публикуваната наредба за достъпа до медицинска помощ, която залага и промени при предписване на лекарствени продукти.
Според предвиденото в проектодокумента лекарствата, покривани на 100 процента от НЗОК, вече ще се изписват само по международно непатентно наименование, тоест лекарят ще трябва да изпише медикамента не по търговското му наименование, а по активното вещество в препарата. Така пациентът сам ще преценява дали да купи от аптеката оригинален продукт или генеричен.
Вълев обясни, че лекарствата можем да се разделят на два вида – лекарства, които са взаимнозаменяеми, и лекарства, които чисто технологично, заради повлияването си върху човешкия организъм, не са взаимнозаменяеми. "Това е всъщност общото становище, до което достигнаха колегите от фармацевтичното и лекарското съсловие“, посочи Антон Вълев.
Групата на лекарствата, които не са взаимнозаменяеми, са новите биопродукти, препаратите с много тесен терапевтичен интервал и една специфична група лекарства при пациентите с трансплантации.
Антон Вълев обясни, че пациентите трябва да бъдат информирани, че няма 10 хиляди лекарства, а те са 1700. „Второто нещо, за което трябва да ги информираме, е, че има едно лекарство, което има цял гардероб с 15 хиляди различни имена. Трябва да знаят, че има едно лекарство с различни имена, но то по нищо не се различава от другото, но "различните дрехи струват различно".
Взаимозаменяемите лекарства са напълно терапевтично еквивалентни. Разликата е единствено в помощните вещества, които са свързани със стабилността на таблетката или цвета й. В тези случаи фармацевтът е изцяло компетентен да консултира пациента в аптеката дали да си вземе по-евтиното лекарство или да си вземе супергенерик, тоест подобрена формула с по-добра ефективност, поясни той.
По думите на Вълев първо трябва да бъде поставена диагноза, а едва след това идва изборът на лекарство. Лекарят, който поставя диагнозата, е наясно с кое активно вещество трябва да бъде лекувано заболяването, но той не може да направи разликата между различните търговски продукти, защото няма познанието да направи технологичната разлика. От компетенциите на фармацевта е как да замени дадено лекарство, има специфика, която знае само фармацевтът, обясни Вълев.
Според практиката в българските аптеки обаче консултации рядко се случват. Пациентът почти винаги получава точно това, което е поискал, каза фармацевтът. И допълни, че когато фармацевтът информира пациента, това се нарича информиран избор. И попита не е ли форма на дискриминация към българските пациенти, които не могат да пътуват в чужбина, да нямат избор, след като при пътуване в чужбина, лекарят е длъжен да предпише лекарството с международно непатентно наименование.
Според Антон Вълев фармацевтичните компании корумпират тези, които избират лекарството. „Ако в момента изборът се прави от лекаря, ние настояваме той да мине към пациента. Фармацевтът най-малко се подлага на икономически натиск от различни фирми, защото е най-компетентен по отношение на лекарството“, каза още председателят на Националната аптечна камара.
Вълев коментира и данните, според които в 16 европейски държави има такава форма на предписване и заместване на лекарства, но само в 7 от тях това предписване е задължително, докато в останалите 9 това може да стане на ниво фармацевт.
„Мярката на задължителното генерично предписване на ниво лекар е по-нова. По-старите мерки са за замяна при фармацевта. Икономическите разчети показват, че не е достатъчно да се направи субституция за предписване на ниво аптека, а е необходимо това да се направи още на ниво лекар“, заяви Вълев.
Здравната каса пак ще плаща най-евтиния еквивалент, разликата е в доплащането за пациента. Дава се право на пациента да избере колко да доплати.
21:18 | 10.09.22 г.