Под водещите заглавия "Най-враждебният вход за Европа" и "Адът, наречен България" европейската редакция на американското издание Politico представя днес два репортажа, свързани с преминаването на мигрантите през нашата страна.
Репортажите са писани в сръбския Димитровград, където авторите са се срещнали с преминали през България мигранти. За някои Димитровград е мястото, където кошмарът приключва, пише специалният пратеник Ендрю Конъли. По неговите думи всекидневно иракчани, афганистанци и сирийци съобщават в местното полицейско управление за насилие, претърпяно при срещите им с българската полиция. Дори и половината от тези жалби да бяха основателни, това би означавало, че България е държавата с най-много насилие в ЕС по пътя на бежанците, коментира авторът.
Споменават се докладите на правозащитниците от Human Rights Watch и Amnesty, в които бе изразена загриженост за сигурността на мигрантите, преминаващи от Турция през България. Допълва се, че са били отправени обвинения за насилие, побой, удари с пистолети и палки, прогонвания, обири, незаконно задържане и дори убийства от българската полиция.
Пред читателите са представени Али и Ахмед, язиди от Ирак, чиито дрехи били изпокъсани при прескачането на оградата на българо-турската граница. Двамата разказват, че опитали четири пъти да преодолеят оградата и накрая успели, но били пресрещнати от полицията. По твърденията на двамата, полицаите стреляли във въздуха, насъскали срещу тях кучета, а след това ги били, претърсили дори бельото им и им взели телефоните и по 200 евро на човек.
Авторът обяснява, че каналджии от Истанбул продължават да прекарват по неколкостотин мигранти дневно през България, а нашата страна е първа в ЕС по броя на жалбите за претърпяно от мигрантите насилие. Отношението на българските власти е търпяно безмълвно.
Само на 330 километра от българо-сръбската граница, в Белград, мигрантите получават първия топъл прием по пътя си, пише авторът, който представя и снимки на щастливи мигранти на сръбска територия.
Във втория репортаж журналистът обяснява, че много от мигрантите предпочитат да пътуват по суша, въпреки че са предупредени какво може да им се случи в България, защото не искат да се издавят в Егейско море. Веднъж щом България е зад гърба им, мигрантите изпитват облекчение - преодолели са най-тежкото препятствие по пътя си, пише в статията. Иран и България са най-лошото, стрелят по нас на границата, заявяват цитираните мигранти.
В подобна обстановка равновесието между чувства и професионализъм е трудно, пише авторът. Той признава, че много иранци и пакистанци твърдят, че са афганистанци, а много иракчани заявяват, че са сирийци. Лъжат те в лицето, но това е разбираемо, защото се опасяват, че европейците ще подценят съдбата им, обобщава авторът.
(БТА)