Орязването на социалните придобивки за чужденци ще подбие пазара на труда за англичаните, коментира вицепремиерът Ивайло Калфин по повод договорения специален статут на Великобритания в няколко сфери, които ще се задействат, ако референдумът на Острова през юни покаже, че Великобритания остава в ЕС.
Най-чувствителни за България са решенията, свързани със социалните плащания, отбеляза Калфин пред в. „Стандарт“. И поясни решението, свързано с детските добавки, според което те ще се плащат в зависимост от страната, където живеят децата, ако например българин работи във Великобритания и има деца, независимо къде живеят те.
Калфин напомни, че индексирането ще е само за новопристигащите след промяната на регламента. Заварените случаи ще останат да получават детски добавки без промяна до 2020 г. След 2020 г. правилото ще важи за всички.
Вицепремиерът коментира, че ако се приеме тази промяна, тя ще се разпростре върху всички страни членки на ЕС. „Австрия например веднага реагира, че и там искат това да се случи, защото много пари излизат от страната заради детски добавки“, посочи министърът.
По думите на социалния министър не са толкова много българите, работещи на Острова, с деца, които не живеят там. Той обаче е категоричен, че „това не е добро решение за България“. Той отбеляза, че по тази точка от исканията на Великобритания сме направили компромис заедно със страните от Източна Европа, защото „ако Великобритания излезе от ЕС, това съвсем ще влоши положението за българските работници там и ще ограничи още повече достъпа им до пазара на труда“.
Другият чувствителен въпрос са социалните придобивки за работещите, обясни Калфин, като посочи, че решението да се ограничат тези придобивки за работещи чужденци в рамките на 4 години, също не е добро решение за нас, защото ще засегне българите, които работят и допринасят за британската, а не за българската икономика. Така на практика Великобритания наказва работещите хора, посочи Калфин.
Той не вижда много логика в тази промяна, защото „на практика това затруднява свободното движение и ще създаде дъмпинг на заплатите - нещо, от което самата Великобритания се оплаква. Защото един чужденец, заради по-ниските му детски добавки, ще бъде предпочетен пред англичанин“.
Относно предложението на КНСБ за въвеждане на специална минимална заплата за висшисти Калфин каза, че не вярва да е приложимо.
„Има отрасли, в които работодателите вече са принудени да дават по-високи заплати“, отбеляза министърът. Но напомни, че висшистите масово започват работа, за която не са учили. И тези, които работят по специалността си, не са чак толкова много. Причината е голямото разминаване между образование и изисквания на пазара.
Относно механизъм за определяне на минималната работна заплата Калфин каза, че едва ли ще се постигне договореност, така че да важи от 2017 година.
17:06 | 12.09.22 г.